SMS-ът унищожи езика
11 септември 2010
Езикът губи от значението си, твърди Волфганг Фрювалд. Вместо да четем днес ние все повече гледаме телевизия или играем на компютърни игри. Вместо да пишем писма ние изпращаме СМС-и или използваме за това социални платформи като Туитър. Филмите, които гледаме, са дублирани на родния език.
Това има фатални последици: изследвания сочат, че децата в скандинавските страни или в Холандия, където филмите вървят в оригинален тон и със субтитри, четат и говорят по-добре английски отколкото връстниците им в Германия, където чуждите филми се дублират на немски. В същото време нараства значението на английския език, който отдавна се е превърнал в световен език. Важното уточнение, което прави Фрювалд, е че т.нар. "броукън инглиш", който се говори на конгреси и на големи международни летища, има толкова общо с езика на Шекспир и Хемингуей колкото общи помежду си са един СМС и един кратък разказ.
Човекът - говорещо животно
Още древният философ Аристотел е определил човека като животно, надарено с език. А в теорията на еволюцията езикът е бил индикатор за очовечаването. Има се предвид по-скоро говоримия език, който се характеризира още с мелодия, мимика и жестове. В действителност тези три невербални елемента предават по-голямата част от информациите.
В един разговор например едва седем процента от всички информации се предават чрез съдържанието и значението на думите. В същото време на мелодиката се падат 38 процента от информациите и цели 55 процента на мимиката и жестовете. Ако вземем предвид това ще се окаже, че информационната стойност на един СМС е обидно ниска. Въпреки това по официални данни през 2007 година само в Германия са били разпратени повече от 22 млрд. кратки съобщения СМС, а тенденцията е към покачване.
Езикът е сътворил света
Книгата на Волфганг Фрювалд е разделена на три глави: Първата е озаглавена "Езикова критика, сатира и полемика" и съдържа есета за френските или английските езикови модни течения, както и за немския език като език на науката. Във втората част "Оратори, разказвачи, читатели" авторът предлага есета за писателя Йохан-Кристоф Готшед, изследователя Александър фон Хумболт и за авантюрата, наречена четене. В третия си раздел "Литературен език" книгата се занимава с Шилер и Айхендорф.
"От колко говорен език се нуждаем" е четиво, интересно не само за германистите. То е приятна покана към всички нас да предпочетем една вечер на приказки сред приятели отколкото да изпратим поредния безличен СМС.