"Съпругът ми изчезна през 2012. Сама се грижа за децата."

През лятото на 2022 година 38-годишната Муфида Рахмон открива млекарна в бежанския лагер Маарат Мисрин, северно от Идлиб.

"През първия месец изкарах 40 долара, което беше достатъчно, за да осигуря прехраната на семейството ми", разказва майката на две деца пред ДВ. "След всичко, което се случи през последните години, за първи път имам надежда за по-добър живот", споделя тя.

Да оцелееш без съпруг в Сирия

От над десет години Муфида е принудена да се грижи сама за семейството си. Съпругът ѝ изчезнал още през 2012 - малко повече от година след началото на войната, подобно на много други в Сирия. Първоначално тя взела решение да остане в семейната къща в Ал Тах. Но след като през 2015 и Русия се присъединила към войната, домът ѝ бил разрушен от руски обстрел, разказва тя. "Загубих дома си, всичко, което притежавахме, а когато войските на режима окупираха града, трябваше да избягаме в рамките на една нощ", спомня си жената.

Оттогава тя и децата ѝ живеят в бедност в малка палатка в бежанския лагер Маарат Мисрин - години наред били зависими от международните помощи.

Тя не е следвала в университет, нито пък е имала някаква професионална квалификация. В началото на 2022 обаче ръководството на лагера ѝ предложило да изкара професионален курс в близко млекопреработвателно предприятие. "Други жени ме окуражаваха и обещаваха да купуват моите продукти", спомня си 38-годишната сирийка.

След 15-дневен интензивен курс и безвъзмездна помощ от 800 долара от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, която ѝ позволила да закупи продукти и инструменти, тя открила магазин в палатката, където живее. И досега съседките ѝ удържат на дадената дума и купуват млечните ѝ продукти, поръчвайки си мляко и сирене. "Наистина се надявам, че този бизнес ще се разрасне и ще ми позволи да променя положението ни завинаги."

Все повече жени изкарват прехраната си

И много други сирийски жени споделят съдбата на Муфида Рахмон. Според данните на Световната банка, в Сирия делът на работещите жени се е удвоил от 13% през 2010 до 26% през 2021 година. 

23-годишната Енас Мана кандидатствала за професионално фотографско обучение, финансирано от ООН. "Нямах пари, за да завърша университета в Идлиб", казва тя. След като абсолвирала обучението, отворила собствено фотостудио и даже наела няколко други жени. "Този проект ми помогна да спечеля достатъчно пари, за да се върна да уча в университета - въпреки продължаващата война."

Новото лице на Идлиб

През годините на войната животът в региона около Идлиб става все по-тежък. Според ООН тук живеят 2,8 милиона вътрешни бежанци в общо 1500 бежански лагери. 

"Цивилните граждани в Идлиб и околностите му все още се съпротивляват на режима на Асад, както и на различните въоръжени групи, намерили убежище тук. Това значително промени социалната структура на този регион", казва Анна Флайшер от офиса на фондация "Хайнрих Бьол" в Бейрут.

Всичко това е оказало своето влияние и върху живота на жените, много то които са загубили своите мъже по време на войната. "Жените в Идлиб се страхуват от сирийските военни и руските сили. Освен това те знаят, че ислямистките милиции не се застъпват за правото на жените да могат да четат, работят и да разполагат с финансова независимост", казва Флайшер. 

***
Вижте и това видео от нашия архив: