Швейцарецът, който спаси 60 000 евреи от лагерите на смъртта

Когато през пролетта на 1944 година Унгария е окупирана от нацистите, започват и преследванията на евреите в страната – на 750 000 души им се налага да носят жълтата еврейска звезда, разказва „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ). От средата на май 1944  само в рамките на няколко седмици в Аушвиц и други концентрационни лагери са изпратени 437 000 евреи.

По това време вицеконсул в швейцарското посолство в Будапеща е 49-годишният Карл Луц – строг и коректен човек, идеалният чиновник, както го описва НЦЦ. Заради извършваните от нацистите престъпления той обаче рискува кариерата и живота си, за да спаси хиляди от обречените на смърт, като нарушава всички действащи правила. Неговата акция е смятана за най-голямата гражданска акция на отделен човек за спасяването на евреи по време на Втората световна война. „Особеното в случая Луц вероятно е във факта, че един по-скоро обикновен човек с доста традиционна биография изведнъж се вижда изправен пред изключително предизвикателство, което приема“, отбелязва историкът Георг Крайс.

Кой е Карл Луц

Карл Луц е роден през 1895 година във Валценхаузен, недалеч от Боденското езеро. Баща му умира рано и майката е принудена сама да изхранва десетте си деца. Луц няма финансовата възможност да следва, получава търговско образование, след което – без пари и без връзки – заминава за Америка, страната на неограничените възможности, разказва НЦЦ. Там работи във фабрика, паралелно следва и постепенно навлиза в дипломацията – работи в редица швейцарски представителства в САЩ, а след женитбата си решава да се премести в Европа. Точно по това време – през 1935 година - обаче се търси „опитен чиновник с добър английски“ за Палестина и изборът пада върху него.

Годините в Яфа са от решаващо значение за това, което ще последва в Будапеща, пише швейцарското издание. Там Карл и съпругата му установяват колко силна е омразата към евреите, избягали от нацистите в Палестина, където са обект на нападения от страна на араби. От друга страна неутрална Швейцария представлява интересите на германските граждани в Палестина след избухването на Втората световна война.

През 1942 година Луц поема пост в Будапеща – вицеконсул и ръководител на отдела „Външни интереси на швейцарската легация“. Задачите му са сложни, а се усложняват още повече след навлизането на германските войски в Унгария, отбелязва НЦЦ. „Постоянно ме занимаваше въпросът как бих могъл да помогна на хората, без да се превърна в персона нон грата за акредитиралото ме правителство. Търсех законен път за защита на хората, които ставаха все повече“, пише впоследствие Луц.

Временни паспорти

Решението, което в крайна сметка намира, е едновременно смело и гениално: започва масово да издава на застрашените от депортация разрешителни за престой – временни паспорти, осигуряващи защита на евреите в Унгария и позволяващи им да напуснат страната. Луц действа без подкрепата на швейцарското правителство, мами унгарските власти и германските окупатори и се превръща в нещо като месия за евреите. Писмата са с официалния печат на швейцарското  посолство, поради което притежателите им попадат под швейцарска защита, като всичко това се прави, без Луц да ползва каквато и да е административна, служебна или финансова подкрепа. Но дипломатът е имал много помощници сред персонала на посолството, както и членове на еврейската съпротива, обяснява НЦЦ.

Писмата отначало са 7800 – такъв е разрешеният от Великобритания контингент за заминаване в Палестина. Но той много скоро е далеч надхвърлен, а за да не се разкрие механизмът на измамата, разрешителните за престой отново и отново се номерират от едно до 7800. Луц обаче сметнал и това за недостатъчно. Затова договорил с унгарското правителство 76 „еврейски сгради“ в Будапеща да бъдат поставени под защитата на Швейцария. Само в едната от тях в определен момент са се криели 3000 преследвани евреи, отбелязва НЦЦ. Швейцарското издание пише, че над 60 000 евреи са успели да се спасят от Холокоста благодарение на Карл Луц.

"Славно постижение", което остава непризнато

След края на войната през 1945 година Луц се връща в Швейцария, където му се налага да изживее „най-горчивото разочарование в професионалната си биография“ - нито се интересували от извършеното от него в Будапеща, нито му благодарили. Нещо повече – през 1949 година швейцарската полиция стига до извода, че е „надхвърлил компетенциите си“ с акцията по издаването на временните паспорти.

НЦЦ пише в тази връзка: „Името му е свързано със спасителна акция, която ще остане като славно постижение в швейцарската история“. Но той получава почести в чужбина: в Хайфа наричат улица на неговото име, от Германия получава Големия кръст за заслуги, а в Яд Вашем е отличен като „Праведен сред народите“. Карл Луц умира през 1975, малко преди да навърши 80 години.

****

Вижте и това видео: