The day after

Денят 18 юни вероятно ще е съдбовен. Вярно, че експертите не очакват от изхода на гръцките избори да зависи съдбата на целия европейски валутен съюз, но пък е напълно възможно те да внесат нова несигурност. Това ще стане, ако надмощие вземат радикалните сили, които заклеймяват условията на ЕС за Гърция като "заробващи". Но независимо от изхода на изборите в Гърция, едно вече е сигурно: страната ще си остане финансов болник още за дълго, прогнозира Клаус-Дитер Франкенбергер на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ).

Европа осъзнава тази опасност и затова в момента усилено си напряга мозъка да измисли как да защити еврото в дългосрочен план. Формулата е кратка и ясна: повече Европа - както в рамките на ЕС, така и във валутната общност. Но как да стане това? С помощта на три съюза: банков, фискален и политически.

Пречки, пропасти и противоречия

В плановете за нова интеграция се възраждат и стари федералистични претенции - за двукамарен парламент и Еврокомисия, която да играе ролята на европейско правителство. Правят се и опити да се коригират институционалните грешки, допуснати при изграждането на сегашния валутен съюз. Това е амбициозна програма, като някои от предложенията в нея изглеждат наистина логични - например това за надзора над националните бюджети от страна на Еврокомисията.

Една от големите пречки пред реализирането на подобна програма се крие в недостатъчното обществено одобрение. Би било твърде преувеличено да се твърди, че европейските граждани желаят по-силен Брюксел. Държавните дългови кризи допълнително пресушиха резервоара на европейския възторг. Как да се преодолее противоречието между новите намерения за по-силна интеграция - тоест, по-голяма намеса на ЕС в националните дела - и резервираността на европейските граждани, си остава политически ребус номер едно.

Има и друга опасност: ако задълбочаването на интеграцията във валутния съюз върви по линията на концентриране на правителствените правомощия, неминуемо ще се стигне до нова пропаст спрямо онези европейски държави, които още не са приели еврото. До известна степен подобно развитие е неизбежно, но не бива да се допуска втвърдяване на представите за двоен стандарт и двукласово общество.

Какви поуки си извлякохме?

Всичко това още повече засилва необходимостта да не забравяме поуките от сегашната криза. Защото който е казал "А", трябва да каже и "Б". Нито една държава от валутния съюз не бива повече да води бюджетната си и икономическа политика така, сякаш не е част от едно общо пространство. И още нещо: нито една държава не бива да вярва, че може да трупа нови и нови дългове, които някой друг все някога ще поеме.

Гръцкият пример ни показа докъде води всичко това. Една провалена държава, чийто принос към европейската икономическа дееспособност е минимален, е в състояние да повлече всички към дъното. Човек може да си представи как се чувстват гръцките избиратели в момента. Но тъкмо те, които очакват солидарност от страна на Европа, имат и отговорност пред същата тази Европа.

АГ, ФАЦ, КФ, ДПА, Б. Узунова, Редактор: Д. Попова-Витцел