"Тогава се разплаках": Румяна Таслакова за годините си в ДВ
11 ноември 2023ДВ: На 19 август 1963-а година е излъчено първото предаване на ДВ на български. Румяна, ти кога и как постъпи в редакцията?
Румяна Таслакова: През 1963-а година. В началото бяхме само трима души - съвсем малка редакция, която подготвяше по едно 15-минутно предаване дневно.
ДВ: А как изобщо се оказа в Германия и в Кьолн?
Румяна Таслакова: По твърде сложен начин цялото ми семейство успя да избяга в Германия. Майка ми е германка от Кьолн, затова и аз дойдох в Кьолн. Когато реших да следвам, един учител по френски, когото познавахме, ми каза: "Знаете ли, има една радиостанция, която иска да пусне на руски изречението "Честита Нова година!". Можете ли да го кажете Вие?" Да, разбира се, отговорих - и отидох. Казах ЧНГ, но изведнъж редакторът на предаването сложи пред мен един лист и каза: "Прочетете този коментар". Отвърнах му: "Не, това не е моят майчин език. Не мога да говоря руски". "Какък език говорите?", попита той. "Български" - казах. "Ами кажете тогава нещо на български пред микрофона." Аз казах нещо - и си отидох. След месец и половина ми се обадиха, че ще откриват българска редакция.
ДВ: 1963 - това е в разгара на Студената война. С какво започна Българската редакция тогава?
Румяна Таслакова: Започнахме само с новини и един коментар. Всички бяхме доста неопитни, но ни улесняваше това, че липсата на информация в България беше огромна.
ДВ: Коя е най-смешната случка за тези 45 години, която си спомняш и досега?
Румяна Таслакова: Ами смешно беше например, че тогава нямахме много информационни източници, подготовката на 15-минутното предаване не беше особена сложна, така че бързо свършвахме работа. И в края на работния ден отивахме в отсрещната кръчма, която се наричаше "Студио 13". Там прекарвахме чудесно с колеги от другите редакции.
ДВ: А кой е най-неприятният ти спомен, свързан с работата?
Румяна Таслакова: Нямам неприятни спомени, но имам един много трогателен. Когато през 1990-а година бях в София, след заседанието на Кръглата маса аз излязох навън и се натъкнах на около 20 души, които започнаха да скандират "Дойче веле, Дойче веле!". Тогава направо се разплаках, но дори и сега, като го разказвам, ме побиват тръпки.
ДВ: За тези 45 години ти си се срещала с много хора, които са оставили ярки следи в историята. Кои за теб са останали като най-ярък, най-силен спомен?
Румяна Таслакова: Най-силният ми спомен и до днес си остава президентът Желю Желев, когото ценях и продължавам да ценя много. Той беше един от политиците, които не се опозориха по време на управлението си, които останаха с чист имидж и с чиста съвест. Филип Димитров също остави у мен много дълбоко впечатление, което се е запазило до ден-днешен. Но повечето политици от началото на промяната в България доста се промениха и всъщност не ми се говори за тях.
ДВ: През тези години, в които ти работеше за Българската редакция, а от един момент нататък я и оглави, медията се промени изцяло. Тя премина през най-различни формати. На теб лично какво ти е най-много на сърцето? Започнала си като радиожурналист, после се захвана с публицистика, след това издаде и собствена книга.
Румяна Таслакова: Първите няколко години имахме много ограничен информационен поток за подготовка на предаванията. Тогава имаше телекс - по-младите днес сигурно дори не знаят какво е това. По телекса идваха новини - шест екземпляра за седем редакции. Можете да си представите как е било! Когато напуснах ДВ, имахме достъп до десетки осведомителни агенции и до куп други източници на информация. Работата ни стана много по-интересна, но и много по-трудна. Техническите възможности се разшириха, което пък наложи да се обучаваме непрекъснато и това беше добре. Едно от най-големите постижения на ДВ е, че непрекъснато ни обучаваха - не само технически, но и журналистически.
ДВ: ДВ е мултимедийна компания, чието финансиране идва директно от държавния бюджет на Федерална република Германия. Последното обстоятелство даде повод на Русия да обяви ДВ за "чуждестранен агент", а и в България често може да се чуе, че ДВ е "правителствената радиостанция" на Германия. Какво би казала ти по този въпрос? И къде се крие тънката разлика?
Румяна Таслакова: ДВ никога не е била правителствена радиостанция, независимо, че получава парите от държавата. За всичките тези 45 години, през които работех в ДВ, нито една държавна институция не се е опитвала да ни въздейства. Имаше само един случай, когато канцлерът Хелмут Кол беше останал недоволен от един коментар на колежка от Германската редакция. Той се обърна към директора на ДВ, за да види дали могат да се наложат някакви санкции срещу тази колежка. И, естествено, получи отговора, че това е недопустимо. Знам, че тогава редакционният съвет на ДВ написа писмо до канцлера, за да го информира, че ние не допускаме намеса в нашите предавания.
ДВ: С ръка на сърцето: за тези 45 години получавала ли си някакви указания от генералния директор, от програмните директори, от главните редактори? Какво да излъчва или да не излъчва Българската редакция, кои теми да избира и кои да отбягва?
Румяна Таслакова: Имала съм огромното щастие да извървя целия си професионален път, без да получавам такива указания. И направо не мога да си представя друга медия, която да е толкова свободна, колкото ДВ. Това се дължи както на статута на ДВ, така и на вътрешната организация. Защото в ДВ функционира редакционен съвет, функционират и синдикатите - тези органи следят да няма намеса. Най-важният ми извод: колкото повече свобода имаш, толкова повече сам си налагаш да преценяваш кое е правилно и кое не, каква е максималната степен, до която може да си обективен - защото никой не може да бъде 100 процента обективен. Моите кореспонденти винаги се чудеха: "Ама ти никога не ни казваш какво да правим". Когато в началото след промените в България много се плюеше по комунистите, аз им казвах: "Говорете по същество, не искам епитети - те само отблъскват".
ДВ: Следиш ли сегашната продукция на Българската редакция на ДВ?
Румяна Таслакова: Разбира се, че следя, почти всеки ден - и слагам лайкове. Има много интересни нови автори, а коментарният хоризонт е много широк, което особено ми харесва. Дори понякога завиждам!
ДВ: Това ме подсеща за още нещо. Понякога чета в социалните мрежи коментари от типа: "Ех, къде е онова хубаво радио, което слушах по комунистическо време, макар че го заглушаваха. Тогава ДВ беше с ясна антикомунистическа позиция, а сега какво сте? Ту на едната, ту на другата страна". И наистина ДВ Български получава най-противоположни обвинения: ту че е лява, ту че е дясна или либерална медия, ту комунистическа, ту антикомунистическа и т.н. Как тълкуваш това?
Румяна Таслакова: Разбирам защо хората задават такива въпроси. Още навремето, след заседанията на Кръглата маса, аз в един момент се усетих, че съм интервюирала само новите демократи, дисидентите, СДС. Веднага се втурнах към Луканов и направих интервю с него, после и с Лилов, защото не бива по ДВ да се получава такова несъответствие и дисбаланс. Ние не бяхме "антикомунистическо радио", но критикувахме онзи режим. И благодарение на тогавашния ни шеф Михаил Антонов ние търсехме други пътища. Например, непрекъснато говорехме за правата на човека, за да разберат хората в България, че трябва да имат права.
Предлагаме ви да видите юбилейното видео на ДВ български: