Тормозени и насилвани: съдбата на прислужниците в Индия

Оскърбления, малтретиране и сексуален тормоз над 14-годишна домашна помощничка: по такова обвинение в Делхи беше арестувана една съпружеска двойка. При това арестуваните са добре образовани и влиятелни хора. Властите успяха да освободят момичето, което било държано под ключ в жилището цели 5 месеца. Полицията оповести, че установените наранявания били равносилни на изтезание.

Заместник-комисарят на полицията Прийт Пал Сангуан каза пред ДВ, че съпрузите извършили и сексуални посегателства срещу девойката. "Не ѝ давали храна, оскърбявали я без повод, а по лицето и стъпалата ѝ бяха открити наранявания", добави той.

Издевателства и извращения

Този тъжен случай напомня на подобна история от миналата година в Индия, когато арестуваха виден деец на управляващата партия "Бхаратия джаната" по обвинение за телесни посегателства срещу домашна помощничка. Смята се, че той е налагал 29-годишната жена с нагорещен тиган и с метална щанга. Активисти на помощни организации тогава разказаха, че след изтезанията жената дори била принуждавана понякога да ближе урина от пода, а извършителят я държал дни наред под ключ, без храна и вода.

Тези случаи предизвикаха публично възмущение. Смята се, че те са типични за обичайните издевателства на домашни помощнички в гигантски градове като Делхи, Момбай или Бангалоре. Медиите редовно съобщават, че домашните помощнички масово са подложени на тормоз от своите работодатели, които освен това не им и плащат както трябва за непосилния труд. По време на пандемията част от домашните помощнички изгубиха работата си, а други месеци наред бяха принудени да останат по къщите на работодатели, които често ги малтретират.

Бездействието на властите

Правозащитниците вече от години настояват правителството да вземе мерки за защита на домашните помощнички. Индийското трудово законодателство и до днес не ги признава за официална работна ръка, което пък означава, че те не се ползват дори от такива елементарни права като минимално възнаграждение, социални помощи и закрила срещу експлоатация и малтретиране.

"Мъчително е да се борим с правителството за минимални гаранции и защита на тези хора. Открили сме гореща телефонна линия, но сигурно хиляди домашни помощнички мълчат за своите страдания", казва за ДВ Анита Джунеджа от Съюза на домашните помощнички в Делхи. Тя смята, че само в града работят близо един милион почасови домашни помощнички и около 150 000 на пълен работен ден. Тя обяснява, че тези хора – в голямото си мнозинство жени – се намират в много уязвима позиция, поради което винаги са претоварени и експлоатирани. Това се дължи както на незнание относно собствените им права, така и на недостатъчната подкрепа, която получават отвън.

В много случаи е установено, че особено жени, които идват от провинцията в големите градове, стават жертва на експлоатация и принудителен труд. Най-тежко засегнати обаче са непълнолетните. Посредническите агенции улесняват експлоатацията, като заблуждават търсещите работа за условията на труд и като ги обвързват с прекалено продължителни договори.

Нерегламентиран труд

Правозащитните организации критично отбелязват, че в Индия само два закона признават домашните помощнички за работна ръка – и то не изцяло. Но нито един от тях не им признава същински трудови права. Тъкмо поради това синдикатите, НПО и правозащитните групи не пестят усилия в стремежа си да защитят правата и сигурността на домашните помощнички. Тези усилия се увенчаха с частичен успех, когато Индия прие Конвенция № 189 на Международната организация по труда, която задава стандартите, валидни за труда на домашните помощнички. Но тази конвенция все още не е ратифицирана от страната.

През 2020 година индийският парламент прие нов Кодекс за социалната сигурност с целта някои видове нерегламентиран труд също да бъдат обхванати от системата за социално осигуряване, застраховки и права по майчинство. Но това не помогна особено на домашните помощнички, понеже частните домакинства не са признати като официални работодатели. Освен това минимален е броят на домашните помощнички, които членуват в синдикати или в други организирани групи, а всички останали са принудени да разчитат на благоразположението на своите работодатели.

"В момента имаме нужда от временен статут на този вид труд, който после да стане постоянен. А също и от механизми за разглеждане на жалби с участието на всички засегнати страни", казва за ДВ активистката Гийта Менон. Според нея властите трябва да активират практически несъществуващите социални съвети и бързо да намерят пари, с които да се гарантира правото на домашните помощнички на социално осигуряване.

Вижте повече по темата тук: