Това, с което се храним, влияе на психиката ни

Откритието, че бактериите играят огромна роля за нашето здраве и дори за развитието на личността, е сред най-важните научни постижения на последните 50 години, пише професорът от Медицинското училище на Харвард Антъни Комаров. 

Повечето микроорганизми - тоест бактериите, гъбичките и вирусите - се намират в червата. Смята се, че те са между 30 и 100 трилиона и образуват т.нар. чревен микробиом. Тези малки организми регулират храносмилането ни, произвеждат жизненоважни вещества и представляват част от имунната система, която ни предпазва от болести, пояснява АРД.

Как червата влияят на мозъка

“Чрез онова, което приемаме като храна, чревният тракт е в постоянен контакт с околната среда, но същевременно и с мозъка, към когото подава съответните сигнали”, казва Андреас Щенгел от Германското дружество по неврогастроентерология. Затова учените говорят за „ос между червата и мозъка“. Едва в последните няколко години бяха изяснени част от механизмите, по които микробиомът в червата комуникира с мозъка. Връзката между тях се осъществява посредством нервите и веществата, които циркулират в кръвта.

“Изследванията в последните десет години показаха, че бактериите в червата могат да повлияят на нашите емоции и когнитивни способности”, допълва Комаров. “Някои бактерии например произвеждат окситоцин - хормон, който стимулира социалното поведение. Други бактерии произвеждат вещества, които предизвикват симптоми на депресия и тревожност”, допълва той. Тези ефекти се потвърждават и от опити с животни, казва Щенгел. 

При хора с различни метаболитни, психиатрични и неврологични заболявания се забелязват “разлики в състава и функциите на микробиома в сравнение с тези при здравите хора”, казва американската невроложка Джей Фостър от медицинския университет в Далас, цитирана от АРД. Подобно на Щенгел, тя също изследва връзката между мозъка и червата. 

Могат ли бактериите в червата да причинят Алцхаймер и Паркинсон?

Съставът на бактериите в чревния тракт влияе пряко на редица нервнодегенеративни разстройства като болестта на Алцхаймер, Паркинсон, деменция и аутизъм. Белтъчната субстанция синуклеин например, която се отлага в мозъка на страдащи от болестта на Паркинсон, се произвежда от чревните бактерии и достига до мозъка по пътя на нервите, обяснява Комаров. Това означава, че хората с хронични заболявания на стомашно-чревния тракт са изложени на значително по-голям риск да развият психични заболявания. И обратно – хората с психични заболявания имат по-голям риск да развият болести на стомашно-чревния тракт, посочва Щенгел.

Учените засега не мога да кажат категорично до каква степен микробиомът може да предизвиква психични разстройства и заболявания на мозъка. “Но е ясно, че връзката между тях съществува. Само че - кое е причината, и кое – следствието? Това засега е трудно да се установи”, казва Щенгел. 

Връзката е доказана единствено при синдрома на раздразненото дебело черво, където има ясно нарушена комуникация между червата и мозъка. Според публикация на американските учени Джон Крайън и Саркис Мазманян в специализираното издание “Science” “нездравият” микробиом във всички случаи отслабва защитните механизми на организма – особено ако съществува генетична предразположеност, нездравословен начин на живот, емоционални и физически натоварвания. 

Пробиотиците ли са решението?

„Възможно е пробиотиците да бъдат използвани за лечение на някои нарушени функции, свързани с оста “черва-мозък”. Но сме още в началото“, пояснява Щенгел. Все още се изследва и доколко може да е полезна трансплантацията на фекални микроорганизми от здрави хора. Според ръководителя на Германското дружество по неврогастроентерология до момента подобна трансплантация е разрешена само при тежки форми на колит, предизвикан от бактерията clostridioides difficile. Освен това тази трансплантация носи известни рискове от допълнителни инфекции.

При това микробиомите са строго индивидуални, а и се променят в зависимост от храната, която поемаме. “Ако утре ям неща, различни от днешните, съставът на миркобиома ще бъде различен, въпреки че се чувствам по същия начин”, казва Щенгел. Този факт също затруднява изследванията. Професорът от Харвард Антъни Комаров обяснява, че едва сега учените започват да разбират “как можем да променим микробиома в червата, за да подобрим здравето си”. Този процес може да е дълъг, но със сигурност ще доведе до резултат, уверен е той.

***

Вижте и това видео на ДВ: