Българските президенти от най-новата история често са използвали гарантираното им по Конституция право на вето върху законодателни решения и възможността да сезират Конституционния съд (КС). Но никой не е бил така активен, както настоящият държавен глава Румен Радев, сезирал десетина пъти КС за мандат и половина, а на няколко пъти е искал и тълкуване на норми от основния закон - било заради търговски споразумения на ЕС като СЕТА или друго.
В два от случаите, в които президентът е сезирал КС, става въпрос за енергетика и запитванията са свързани все с руски енергийни интереси - и все за промени в Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.
Какво твърди Радев
От “Дондуков” 2 от вчера искат да бъдат обявени за противоконституционни законови разпоредби, които въвеждат такса от 20 лева за мегаватчас за вноса и преноса на руски газ през България. Срещу т.нар. енергийна вноска, която трябва да плаща руската държавна компания “Газпром“ - освен неизменните транзитни такси, възроптаха и Унгария, и Сърбия, и Северна Македония заради опасения от поскъпване.
По-рано през август президентът пак се обърна към КС заради “прибързаното” решение за прекратената концесия на “Лукойл” за пристанище Росенец, което вече се оперира от държавата. На фона на твърдата политика на правителството и парламентарното мнозинство спрямо руските компании “Лукойл“ и “Газпром“, Румен Радев се опитва да разпали страхове с изявления, че действията на управляващите ще предизвикат недостиг на горива, че щели да създадат непредвидима среда за бизнеса и да фалират държавни енергийни компании като “Булгартрансгаз”.
Енергетиката - червена линия
Няма съмнение, че енергетиката е червената линия, която разделя настоящите обитатели на “Дондуков“ 1 и “Дондуков“ 2. Ден преди да атакува в Конституционния съд таксата за “Газпром“, държавният глава критикува обявения от правителството проект за Седми блок на АЕЦ “Козлодуй“, който ще се прави с реактор АР-1000 на американската “Уестингхаус“. „Явно ще се изгражда като магистралите - на тъмно“, каза Радев, въпреки че стартът тепърва предстои. Затова пък съвсем непрогледен е 13-годишният договор, сключен по време на служебната власт на президента с турската държавна компания “Боташ“.
Радев не е първият президент, изкушен от енергетиката - или по-скоро от руската енергийна подчиненост. На един негов предшественик, също изкарал два мандата, му беше къде по-лесно. Освен че сглоби с руския президент Путин “Голям шлем“ от три енергийни проекта, изгодни за Русия, Георги Първанов и кабинетът на БСП, НДСВ и ДПС нямаха разнобой за тези приоритети. Следващият държавен глава Росен Плевнелиев подкрепи правителството на Бойко Борисов за спирането на АЕЦ “Белене“, а газопроводът “Южен поток“ и нефтопроводът Бургас-Александруполис вече бяха отпаднали от Путиновия шлем.
Тръбите са български, таксите - също
Но какво оспорва Румен Радев? Правото България да наложи такса на стока от страна извън ЕС, каквато е руският газ, която се пренася през българска територия и българска инфраструктура. За първи път българската държава действа твърдо срещу руската газова политика, задължавала я години наред да плаща едни от най-високите цени на синьото гориво, доказано с разследване на Европейската комисия срещу “Газпром“. А срещу това получаваше едни от най-ниските такси за пренос на руски газ.
В световни и български медии вече се появиха коментари, че енергийната такса от 20 лева на мегаватчас цели да накара управляваните от проруски правителства Унгария и Сърбия да потърсят нови източници на газ, в т.ч. втечнен - освен отрицателния ефект върху печалбите на “Газпром“, с които се финансира войната в Украйна. Заради руската агресия още през март миналата година ЕС обяви плана си REPowerEU, чиято цел е да елиминира зависимостта от руския газ, въглища и петрол до 2030 г. и за първи път българско правителство прилага неколеблива политика в тази посока.
Точният момент
България, през която минава втората тръба на газопровода “Турски поток“, се оказва особено значима за пътя на руския газ към Европа заради спрения “Северен поток“, а също и заплахата да бъде спрян транзитът през Украйна. Министърът на финансите Асен Василев, който определи като “срам за президентската институция“ сезирането на КС, съобщи, че таксата се събира от 13 октомври по методика на митниците. Първите постъпления се очакват на 14 ноември, а разчетите са за годишни приходи от близо 2,5 милиарда лева. В Брюксел премиерът Николай Денков съобщи, че в Европейската комисия разглеждат информацията от България за таксата и никой не е казал, че не е правомерна. Акад. Денков коментира, че с този свой акт президентът по никакъв начин не защитава българските интереси.
Строителят на “Турски поток“ Бойко Борисов избегна коментара за действията на президента, но изтъкна колко прозорливи са били от ГЕРБ навремето с тази тръба, тъй като са дали на “българския народ инструмент не само да печели, но и да влияе на геополитическите събития на Балканите“. Българската врата за руския газ ще остане отворена, ако пътят му през воюваща Украйна бъде затворен - заради което и беше изграден газопроводът, пуснат година преди Русия да нападне. През този газопровод и турската държавна компания “Боташ“ ще транзитира (руски) природен газ за пазарите в ЕС на база “президентския“ договор - от който, ако реши да се измъкне, “Булгаргаз“ ще трябва да плати неустойки за 3,8 милиарда лева и ще фалира.
В съответствие с Конституцията?
Действа ли президентът така, както повелява основният закон - за единение на нацията и укрепване на държавността? Няма как да бъде питан Конституционният съд. Впрочем, парламентът е в дълг към КС, тъй като вече година и половина не избира двамата конституционни съдии от квотата си и КС заседава в непълен състав от 10, вместо 12 членове. За този избор дори не е необходимо квалифицирано, а обикновено мнозинство.
Що се отнася до българската държавност, тръбите с руски газ никога не са я укрепвали.
Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.