Трите кризи в България - коментари в германската преса

Принципно още от газовата криза през 2009 година бе планирано българската газова мрежа да бъде свързана с тази на съседните държави, за да се намали зависимостта от руските доставки. Строителството на интерконектора с Гърция продължи 13 години. Съоръжението вече е готово, но редица бюрократични спънки бавят пускането му в действие, което се очаква да стане вероятно през септември, отбелязва авторът на публикацията в "Цицеро" Франк Щир.

Той припомня, че по културно-исторически причини много българи изпитват традиционна привързаност към Русия. Междувременно обаче руско-българското приятелство претърпя колатерални щети покрай руското нападение над Украйна: популярността на Путин рязко спадна, Русия включи България в списъка с неприятелските държави, а и България стана една от първите страни в ЕС, на които Русия спря газа. Официалната причина за това: отказът на България да приеме исканата от Русия двустепенна процедура на плащане – с евро, което да се конвертира в рубли. Министърът на енергетиката Александър Николов сметна, че рискът за страната би бил твърде голям от гледна точка на обменния курс. 

Възобновяване на отношенията с "Газпром"?

"Цицеро“ цитира наблюдатели, според които Русия целенасочено е използвала малка България, за да отправи един вид предупреждение към големите държави в ЕС, като Германия, и да види какви реакции може да очаква, ако им спре газа и на тях. Франк Щир посочва, че междувременно все повече от БСП, но и представители на българския бизнес искат подновяване на преговорите с „Газпром“ - в контекста на това, че други държави от ЕС са приели искания от Русия начин на плащане. Авторът споменава още, че има и договорени от Кирил Петков количества газ от Азербайджан - един милиард кубически метра, но засега не се казва нито кога ще бъдат получени, нито на каква цена.

Внасяният от САЩ или от Катар втечнен газ не е достатъчен, за да се напълни хранилището в Чирен. А ако заради намалените доставки от Русия се увеличат потребностите от втечнен газ и на другите страни от ЕС, зимата в България определено ще е тежка, е цитиран заместник-председателят на Българската газова асоциация Кирил Темелков.

Читателите на „Цицеро“ научават още, че особено застрашени да останат на студено са жителите на София, тъй като те са зависими от столичната „Топлофикация“, която има дългове от 328 милиона лева към „Булгаргаз“ и е застрашена от спиране на подаването на газ. При положение, че се стигне дотам, а на софиянци им се наложи да се отопляват с електроенергия, това може да доведе до срив на електропреносната мрежа. Това пък би изправило промишлеността пред сериозни проблеми и не са изключени фалити, предупреждават представители на предприемаческите организации.

За политическата криза 

Франк Щир отбелязва, че в България предстоят още едни избори - четвърти поред за две години, както и това, че не се очаква след тях страната да се сдобие със стабилно политическо мнозинство. Тоест, България я чака тежка зима от три страни: в енергиен, социален и политически план, четем още в "Цицеро".

На политическата криза в България се спира и "Тагесшау". Изданието пише, че според редица анализатори предстоящите наесен нови избори могат да засилят националистическото и проруското представителство в парламента. За свалянето на досегашното коалиционно правителство проевропейският премиер Кирил Петков обвини между другото и руската посланичка в София. Изгонването през юни на 70 служители на руското посолство в София допълнително засили напреженията между двете страни, които исторически винаги са били близки, припомня също и "Тагесшау". Премиерът Петков обвинява Москва, че използва тактики на "хибридната война".