Ужасът в Гута: "Няма да забравим лицата на умиращите деца"
21 август 2023Ужасът идва в ранните сутрешни часове на 21 август 2013 година: "Беше горещо и повечето от нас не можехме да спим. Бяхме се покатерили на покрива на сградата и се наслаждавахме на нощта", разказва за ДВ Алаа Махзуми.
Към 2:30 часа започва химическата атака – първо е ударена Гута, предградие на Дамаск, а след това и контролиран от опозицията район на сирийската столица.
"При първите експлозии решихме, че това е поредният ракетен обстрел. Но после зачестиха виковете от улицата, те ставаха все по-страшни, а дишането ни беше затруднено", спомня си жената. "Решихме, че това може да е и химическа атака и се струпахме близо до прозорците", добавя тя.
Две неща са спасили живота на Алаа и семейството ѝ – че са дишали през намокрени кърпи и че не са тръгнали да се крият в мазето.
"Хората се криеха от бомбардировките в мазета, но този път всички, които са потърсили убежище там, загинаха", казва Абд ал-Рахман Сайфия , който в нощта на нападението е бил дежурен парамедик в Източна Гута. "Много хора умряха, без да разберат какво точно ги е убило", допълва той.
Според различни източници на информация между 480 и 1500 души са загинали при химическата атака в Гута – сред тях и много деца.
Множество безспорни доказателства
Месец след смъртоносното нападение мисиите на ООН установиха, че в Гута е бил използван зарин – един от най-токсичните бойни агент въобще. "Събраните екологични, химически и медицински проби предоставят ясни и убедителни доказателства, че са използвани ракети земя-земя с нервнопаралитичното вещество зарин", се казва в доклада на ООН.
Заринът е по-тежък от въздуха и се утаява на повърхността. Това обяснява защо толкова много хора, потърсили убежище в мазета, са загинали.
Доклад на международната неправителствена организация Хюман райтс уоч пък стигна до заключението, че само правителствените части на президента Асад са имали 140- и 330-милиметрови ракети, с които е било извършено нападението, както и пускови установки за тях. Сирийската опозиция не е притежавала такова оръжие, се посочва в доклада на правозащитниците.
Президентът Асад обаче категорично отказва да има нещо общо с химическата атака и хвърля вината върху бунтовниците. Само че съществуват неопровержими доказателства, които говорят за точно обратното.
"Това е инцидентът, за който имаме най-много събрана документация в нашия архив", казва за ДВ Либи Макавой, юридически съветник на Сирийския архив - проект, който документира жестокости. По неговите думи почти 300, или половината от всички събрани доказателства, са постъпили още през първите 24 часа след химическата атака.
"Почти 300 материала бяха качени основно в реално време, през първите 24 часа, което е около половината от общия брой материали, които открихме и които документират това нападение."
Най-малко 222 химически атаки в страната от 2012 година насам са регистрирали от Сирийската мрежа за правата на човека – въпреки забраната за използване на химически оръжия, която е в сила още от 1925 година. Но Асад и неговите руски съюзници вече 10 години твърдят, че отговорна за това е сирийската опозиция.
Когато търсенето на отговорност не е приоритет
"Асад се опитва да печели време, надявайки се, че светът ще забрави за това престъпление, а международната общност ще го приеме отново за легитимен лидер на Сирия", казва Лина Хатиб от базирания в Лондон Институт за Близкия Изток. "Изключително важно е да не се загърбва въпросът за отговорността на Асад и неговия режим – независимо от това дали са в застой усилията за мирно решение на конфликта", уверява тя.
С това е съгласна и Лайла Кики, която ръководи дейността на базираната в САЩ неправителствена организация "Сирийска кампания". По думите ѝ, ако на Асад му се размине, това увеличава риска от повторение на тези зверства – в Сирия или на други места в света, предупреждава тя.
За оцелялата в химическата атака Алаа Махзуми травмата е още жива – макар че семейството ѝ междувременно е на сигурно място в Турция. "Никога няма да забравим лицата на умиращите деца", казва тя.
Още по темата вижте тук: