Животът в мазетата на Бахмут

На всеки няколко минути над къщите в Бахмут прелитат снаряди, които се взривяват наблизо. По улиците няма жива душа. Западната част на града е почти неразпознаваема - всичко е в руини. Къщите на хората са разрушени, край тях са разхвърляни тухли и остатъци от покриви. В дворовете и по пътищата се виждат горящи преобърнати и смачкани коли. Витрините на магазините са изпотрошени, а разбитите им врати се люлеят от поривите на вятъра.

Във високите жилищни блокове са зейнали огромни дупки - някои жилища са напълно разрушени от атаките. Почти всички прозорци са без стъкла и са покрити с целофан или с шперплат.

Хуманитарна помощ за жителите

"Разбира се, че е рисковано. Но какво да направим? Хората се нуждаят от помощ. Тук магазините не работят, а и не всички имат пари", казва Евгений Ткачев, докато слиза от колата си. Той е доброволец от неправителствената организация "Пролиска", която доставя храна и хигиенни продукти за жителите на един от районите в града.

Чува се взрив. Мъж, поставящ целофан на един от прозорците в близкия блок, се скрива в апартамента си за малко. Само след секунди отново излиза и продължава работата си.

"Хуманитарна, хуманитарна!", провиква се доброволецът Евгений. Хората почват да излизат от входовете и се приближават до колата му. Всички носят своите документи. Те са длъжни да попълнят формуляр с лични данни и да се подпишат при получаването на помощта. Дори и не се замислят, когато чуват нов взрив и продължават да пишат върху документите. "Свикнали сме с всякакви експлозии", обяснява местната жителка Нина.

Без светлина, без вода и без газ

Фронтовата линия непрекъснато се приближава към града. От няколко месеца в Бахмут няма ток, вода и газ. Хората използват предимно свещи, батерии за фенерчета и акумулаторни батери. Нина разказва, че са получили генератори от украинските военни и от доброволци. Включват ги, когато се съберат много телефони за зареждане или дрехи за пране в пералнята. За да пестят бензин, те все по-често перат на ръце, "както някога са го правили бабите и дядовците ни", казва Нина.

Друга жена я допълва: "Генераторът се нуждае от гориво, а то се взима от бензиностанция. Тук няма бензиностанция, има в Константиновка или в Часов Яр. Отиваме дотам с кола, която също се нуждае от бензин. Така пестим пари."

И водата тук се доставя от военни или доброволци. Местните разказват, че търсят кладенци в дворове на частни къщи. Хората приготвят храната си навън върху самоделни печки или на такива на дърва. Мъжете секат от близките дървета до входовете на блоковете. 35-годишният Дмитрий разказва: "Монтирахме такава печка в апартамента и я загряваме с дърва. Можете да сложите тенджера или тиган на нея и да готвите", казва той. От двора на блока се виждат стърчащите през прозорците тръби, свързани за печките.

Цели семейства остават в Бахмут, заради свои болни или стари роднини, които не могат или не желаят да се евакуират. Мъж се приближава до колата на Евгений, заедно със своята 14-годишна дъщеря. Тийнейджърката покрива лицето си пред журналистите. Баща ѝ обяснява, че "не могат да оставят болната си баба в Бахмут". Това момиче е и единственото дете, което срещнахме в тези блокове. Миналото лято и през септември е имало масова евакуация на деца.

Животът под земята

Жителите на този район на Бахмут старателно са изчистили своите мазета още през пролетта. Там те са поставили направени от самите тях мебели в помещения с минимални удобства. Нина показва едно подобно "скривалище". Жената говори с ирония, тъй като "мазето и без това няма да ни спаси от сериозна ракета". Нейните дъщери вече са избягали в Европа, но тя и съпругът ѝ искат да останат в Украйна и по-точно тук в Бахмут. 

Тя върви по тъмните коридори, заедно със съкварталците си Ирина и Николай. Те включват фенерчетата си само тогава, когато вече се намират в своите "стаи". Стените са от бетон, на тях са монтирани рафтове, върху които има чай и зърнени храни. Виждат се шест грижливо постлани легла. Вътре е много топло - в ъгъла е поставена работеща печка.

Жителите споделят, че остават в мазетата предимно през нощта, когато обстрелът над града не секва. През деня те се качват в апартаментите си или онова, което е останало от тях. Под земята липсва добра вентилация. Затова и когато слязат в мазето, те често трябва да ходят до входната врата и да поемат малко свеж въздух. Хората осъзнават много добре, че това са много рисковани условия на живот, но уверяват, че "все още не са готови за капитулация или евакуация".

***

Вижте и това видео от нашия архив: