Неволите на български трудови мигранти в Германия

Жителите на улица Хербертщрасе в Гронау са изненадани, когато по-рано тази седмица десетки полицаи и представители на службата за обществен ред в Германия пристигат в домовете им без предупреждение. Повечето от живеещите там наемни работници идват от България и Румъния.

Елизабет Швенцо, която е началник на отдела за обществен ред, отговарящ за района на Боркен, казва, че целта на акцията е била властите да видят в какви условия живеят обитателите на тези жилища. 

Пренаселени жилища

При първата оценка бяха констатирани 30 пропуски в противопожарната защита. Инспекторите са открили също мухъл и неелектрифицирани помещения. Освен това фирмите понякога са искали от обитателите високи наеми и са ги заплашвали. 

Общинските служители от строителния инспекторат и службата за обществен ред са прегледали договорите за наем, за да добият представа за жилищната ситуация на тези хора.

След началото на пандемията от коронавирус настаняването на временните работници е в центъра на вниманието, тъй като едва тогава стана ясно, че някои от тях живеят в изключително пренаселени жилища. Оттогава нещата са се подобрили благодарение на контрола на властите, твърдят от Службата за обществен ред.

350 евро за легло

В кампанията участват и нидерландски инспектори. Причината е, че повечето от работниците, живеещи в Гронау, са наети в кланиците в Енсхеде в Нидерландия. Тъй като тамошното законодателство позволява само даден процент от заплатата да се отчислява за наем, много от работниците са настанени в Германия, където нерядко за едно легло се удържат по 350 евро от заплатата. Това също не е разрешено в Нидерландия - там работодател не може да бъде едновременно и наемодател.

Работниците не се оплакват

Министърката по общинските въпроси, строителството и равенството в правителството на Северен Рейн-Вестфалия Ина Шаренбах не получава почти никакви оплаквания от жителите.

Въпреки това тя иска да продължи да предприема строги мерки срещу наемодателите, които експлоатират временните работници чрез високи наеми. Те трябва "да се махнат от Северен Рейн-Вестфалия, даже и от ЕС”, казва Шаренбах.

За ръководителката на службата за обществен ред Швенцо основният проблем е в това, че агенциите за набиране на персонал злоупотребяват с възможността да настаняват работници от Нидерландия в Германия. Следователно не е необходимо непременно по-строго законодателство, а координиран подход от страна на германските и нидерландските власти. Точно затова трябва да продължат да се провеждат контролни акции като тези.

Проблеми с български и румънски работници

Имиграцията от Румъния и България представлява огромно предизвикателство за някои общини по Рейн и в Рурската област - особено за градовете с проблеми с бедността като Гелзенкирхен и Дуисбург. Индивидуалният анализ на последните статистически данни за миграцията в Северен Рейн-Вестфалия показва, че в нито един друг град в тази германска провинция няма толкова много българи и румънци, колкото в Дуисбург. По информация на вестник "Вестдойче Алгемайне Цайтунг” (ВАЦ) към март 2021 г. там е имало 13 хиляди българи и почти 9 хиляди румънци.

В града често се оказват работници, които са били подмамени от фирми в България или Румъния с обещания за работа и осигурен подслон в Германия, коментира ръководителят на Общинския център за интеграция в Дуисбург Марио Терзич.

Така и се стига до отдаването на жилища на временни работници от тези държави на изключително завишени цени. Ресорната министърка Шаренбах е сигнализирала и преди за това, че много сгради, които не са поддържани или санирани, се отдават под наем на временни работници от България и Румъния на твърде високи цени.