Приближава пореден пропаганден душ. Някои от хватките познаваме до болка – повтаряне до втръсване на някаква глупост като Джемкорп или джендър идеология. Опростяване на сложните международни дела до неопределени изрази като "национален интерес". Битови метафори, че икономиката била като семейния бюджет, а коалицията като сватба. Новото пропагандно оръжие е интернет. То има своето силово и своето пазарно измерение.
Дигитална желязна завеса в Русия
Силова е употребата на интернет в Русия. Често обсъждат какво би станало, ако Хитлер имаше атомна бомба. Днешният Хитлер освен нея има и интернет, който му позволява да държи населението си в невиждано подчинение. Помните ли "В първия кръг" на Солженицин? Завръзката е телефонен разговор, в който един дипломат облекчава съвестта си, като казва истината за режима. Разговорът е записан и пратен в "шарашката", както се нарича изследователският отдел в първия кръг на ГУЛАГ, където са заточени учени. Те почват да анализират записа, за да идентифицират чий е този глас - и след стотици страници дипломатът е арестуван. Е, днес от Русия пристигат разкази за това, как минути след телефонен разговор с критично съдържание службите вече чукат на вратата ви. Изкуственият интелект върши работата на шарашката мигновено.
Дигиталната желязна завеса се спусна над Русия след гигантските протести срещу измамния трети избор на Путин през 2012, подкрепени тогава от американците. Уплаши го впрочем и ролята на новите медии в Арабската пролет, която рискуваше да стане и руска. И режимът почна целенасочено да изолира страната от света, учейки се впрочем от челния опит на Великата китайска дигитална стена. В основата на тази идеология е идеята за интернет суверенитет, която двете страни споделят с някои други диктатури. Блокираха VPN адресите, позволяващи на потребителя да скрие физическото си местонахождение и да прескочи цензурата. Последваха всевъзможни преследвания на потребители, изразяващи критични мнения - обяснението беше борба с екстремизма, детската порнография и педофилията (уж легализирана в "Гейропа").
Блогърският закон задължи всеки с над 3000 последователи в социалните мрежи да носи отговорност като медия, което беше повод да се затворят безброй профили. На сивия фон естествено изпъкват не само официални идеолози като Соловьов, но и самобитни патриоти, коитосоциални мрежиКрим мост възхваляват властта. Ще кажете едно време имаше едни писма на работнически колективи, които вършеха тази работа. Новите дигитални труженици обаче са по-автентични, по-оригинални - един се подиграва на Украйна, друг обижда ЛГБТ хората, трети играе патриотичен казачок.
Технофашизъм
След инвазията от 2022 Русия просто се откъсна от интернет света, а затворените между новите дигитални телени мрежи бяха подложени на терор, напомнящ други епохи – само че по-тих, защото беше идеално таргетиран. Студентката Олесия, например, осъдиха на 10 години за един постинг в Инстаграм, където беше разказала как украинците се радват на атентата срещу Кримския мост. Тероризъм, дискредитиране на армията. Знаем безброй такива истории от съветско и нацистко време, новото тук е това, че интернет светът създаде една нова форма на общуване, разположена между частното и публичното. Руснаците, както всички нас, свикнаха да изказват мисли и настроения всекидневно в социалните мрежи (защото нали знаем, че тези машини непрестанно ни карат да говорим). Наместо властта да чака някой смелчак да вземе думата на партийно събрание с критика на партийната линия, сега тя нахлува в интимния му свят и ликвидира всеки опит за дисидентстване в зародиш.
Да добавим и все по-съвършеното лицево разпознаване, в което Кремъл също се учи от славните китайски другари. Изкуственият интелект знае къде сме, с кого се срещаме, какво точно правим. Той установява най-фини промени в поведението ни. Излизаме на площада да протестираме: я, размишлява изкуственият интелект, тия не пазаруват, не се разхождат, значи готвят нещо. И преди да сме извадили плакатите вече са ни отвели. Така разбираме защо великият руски народ, родил толкова борци срещу самодържавието и комунизма, днес е в ступор пред технофашизма на Путин.
Пропагандната машина в България - как работи
От нашата страна на желязната завеса цензура няма и пропагандната машина работи със съвсем друго гориво. Наместо да забранява, дигиталната демокрация стимулира всевъзможни мнения, защото тъкмо от това новите медии печелят кликове. Смели говорители пускат в пространството теории за световната конспирация по намаляване на мъжката потентност, за плана на Сорос да смени пола на всички деца или че програмата за изследване на йоносферата HAARP в университета на Аляска е причинила земетресенията в Турция. Колкото повече спорим с тях, толкова по-популярни стават на принципа "няма лоша реклама".
Ако дигиталните диктатури центрират цялата информация около един официозен източник, демокрацията се разпада в брътвеж, който напълно обърква гражданина и в последна сметка го кара да се хване в онова, което потвърждава собствените му мисли. Вярно, че днес лесно можем да проверяваме, проблемът е в скоростта на дигиталния поток, в който сме потопени – докато проверим едно, вече са се появили шестнайсет други.
Техниката на "другата гледна точка" е особено популярна в страна като България, където и без това отдавна няма авторитети: дискусиите се превръщат в пинг-понг на мнения, цифри и обиди, където никога не се решава нищо - просто идва нов пинг-понг, който отвява предишния. Но кризата на авторитетите е глобален проблем: в основата ѝ е замяната на институциите с "приятелите", които ви препращат информацията. Светът става някак по-интимен, по-автентичен, защото ви говорят реални хора, не абстрактни вестници, експерти или политици. Хубаво, но тези реални хора са също толкова разсеяни като нас - разпространяват онова, което ги плаши или интригува.
Оттук и нарастващият хаос в дигиталния свят: сблъскват се все по-непримирими позиции, избликват все по-чудновати истории. Добавяме и това, че картинката става основно средство за убеждение, а постинг, в който са употребени емоционално оцветени или обидни думи, има много по-голям шанс да бъде препратен. Резултатът на това е един застрашителен разпад на публичното пространство, който е причина за нарастващо раздразнение и непримирими конфронтации. И не само в България, където вече всеки мрази всекиго – войни на живот и смърт водят партиите и в САЩ, Турция, Унгария, Франция.
Тотална дигитална пропаганда
Добре знаем и че въпросните реални хора все по-често са дигитални хомункулуси. Анонимността на онлайн контакта прави възможно цялата тази спонтанност и автентичност, която мрежата обещаваше, да се обърне в измама. Понякога на дигиталните граждани се плаща, понякога те просто са закупени роботи, които имитират нас, човешките същества. Вярно е, че можем да проверим профила на трола, който те убеждава, че украинците били направили геноцид в Донбас и да открием, че това е някаква леля, която досега е поствала само баници и честитки. Но пак, колко от нас имат време да го правят отново и отново?
Появиха се и предприемачи в онлайн пропагандата. Тъкмо затихна скандалът с Кеймбридж аналитика, която използваше незаконно събрани в социалните мрежи данни, за да манипулира избирателите с таргетирани послания. И ето че гръмна нов скандал с израелската фирма на Тал Ханан, известен като "Хорхе". Оказа се, че тя е прониквала дори в криптирания Телеграм, хаквала е профили на политици, създавала десетки хиляди напълно реалистични аватари, които да пропагандират за каквото е платено и да го подкрепят с измислени линкове към източници.
На журналисти, които под прикритие му се представят като клиенти, Хорхе казва: "Знаете ли каква е разликата между конспиративната теория и истината? 18 месеца време докато разбереш… И какво са фалшивите новини? Те са нещо, в което хората вярват, не реалност. Въпросът е в правдоподобието."
Трябва ни саморефлексия
Не знам дали нашите политици вече използват подобни услуги - мисля, че нямат толкова пари и все още наблягат на другите гледни точки, брътвежа и повторението Ad nauseam в стил Гьобелс. Но този прекрасен нов дигитален свят приближава и към нас. Общество, разбито на профили, за всеки от които е подготвено подходящо послание. Където истината е заместена от правдоподобна, вълнуваща фикция. Където невидими машини организират дигиталните маси за война с поредния враг. Не знам с какво друго можем да противостоим, освен със саморефлексия. Да се попитаме: защо ми е интересно точно това послание? Защо това другото толкова ме дразни? Какво иска да ми каже невидимият автор?
***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.