Военно престъпление ли са взривовете с пейджъри на Хизбула

В Ливан тези дни се взривиха хиляди пейджъри, а по-късно същото се случи и с множество преносими радиостанции. Още не е ясно кой точно стои зад нападенията, но се увеличават индикациите, че става дума за операция на Израел срещу шиитската милиция Хизбула. Легитимно средство за водене на война ли е това или представлява нарушение на международното право? Германската обществена медия АРД задава този въпрос към четирима юристи по международно право.

Някои от оценките на експертите се разминават сериозно, макар че те се позовават на една и съща основа: споразумението на ООН за оръжията, чието пълно наименование гласи „Конвенция за забрани или ограничения върху използването на отделни конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или имащи неизбирателно въздействие“ (CCW). Споразумението се състои от общо пет протокола, вторият от които – за мините, капаните с взрив и други устройства – има решаващо отношение към настоящата дискусия. Общо 106 държави в света са ратифицирали този протокол, включително Израел.

Можеше ли да се очаква, че ще има и много цивилни жертви?

Експертът по международно право Андрю Клафъм от Женевския университет се позовава именно на този Протокол II. В интервю за информационната агенция ДПА той казва, че в него е включена забрана за поставянето на капани, които принципно са безвредни устройства, но не и когато се използват като оръжия. В случая с Ливан това са комуникационни устройства като пейджъри и радиостанции. Протоколът забранява изрично използването на такива оръжия срещу цивилни лица при всички обстоятелства – за нападение, защита или за отмъщение.

Правистът е убеден, че още при подготовката на нападението в Ливан е можело да се предвиди, че ще пострадат и невинни хора. Ливански медии съобщиха, че устройства са избухвали и в супермаркети, убито било и едно дете. Използването на взривни устройства срещу хора, които не са бойци, представлява „директна атака срещу цивилни“ - тоест може да бъде разглеждано и като военно престъпление, смята Клафъм.

Целенасочен удар срещу Хизбула?

Конвенцията на ООН за конвенционалните оръжия не забранява всички капани с взривове, а само тези, които „причиняват прекомерно страдание или действат неизбирателно“. Около този аспект на въпроса е построена оценката на Елвира Розерт, политоложка от Университета в Хамбург. Пред АРД тя казва, че за да представлява нарушение на Конвенцията на ООН, нападението в Ливан е трябвало да бъде насочено директно срещу цивилното население. Но експлозиите на пейджъри и мобилни радиостанции са били предназначени основно за бойци на Хизбула. Розерт изтъква и друго: досега известните данни сочат, че са избухвали само пейджъри, които изобщо не са били продавани свободно в търговската мрежа – тоест не са били достъпни за цивилното население, а само за бойците на Хизбула. „Унищожаването на средствата за комуникация на Хизбула навярно дава значително военно предимство и независимо от моралната преценка за това действие, то вероятно има правно покритие“, написа Розерт в социалната мрежа Х.

„Няма нарушение на международното право“

Томас Бури, професор по европейско и международно право в университета в Санкт Гален, е на подобно мнение. „В един въоръжен конфликт, какъвто е този между Израел и Хизбула, вражеските бойци и използваните с военна цел комуникационни системи представляват законни цели за нападение“, казва той пред ДПА и добавя:

„При условие, че нападението е имало за цел да унищожи цялата комуникационна структура на противника и да порази голям брой бойци, с относително голяма вероятност може да се твърди, че атаката не е в нарушение на международното хуманитарно право“.

Атаката е „много проблематична“

В интервю за Дойчландфунк експертът по международно право Клаус Крес също допуска, че зад атаката стои Израел, макар това да не е официално потвърдено. Той смята взривяването на пейджърите в Ливан за „много проблематично“. От гледна точка на международното право възникват редица сериозни въпроси, казва той пред АРД:

„Първо, дали тези устройства наистина са били използвани само срещу бойци на Хизбула, т.е. срещу хора, които Израел има право да атакува? И второ, дали Израел предварително е направил всичко възможно, за да ограничи до минимум щетите за цивилното население? И трето, нима не е можело да се предвиди от самото начало, че ще има огромни щети сред цивилното население?“.

Съвършено ясен в оценката си е Щефан Талмон, експерт по международно право от университета в Бон. В интервю за АРД той припомня, че конфликтът между Израел и Хизбула е международен въоръжен конфликт, в който Хизбула е воюваща страна, тоест напълно „легитимно може да стане обект на нападение“ - независимо дали с дронове, ракети или кибератаки. Всичко това е законосъобразно, подчертава той.

Въпросът за пропорционалността е твърде сложен

По-сложен е обаче въпросът за пропорционалността на приложеното насилие в Ливан, тъй като той изисква да се намери баланс между „непосредственото военно предимство“, което дава тази атака, и щетите за цивилното население. Международното право в случая не предлага 100-процентова прецизност, тъй като се знае, че цивилните жертви невинаги могат да бъдат изцяло избегнати по време на атаки. „Международното право отчита този факт“, казва Талмон пред АРД.