По принцип хората правят едно и също от столетия, а понякога - от хилядолетия. Затова и днес са актуални древни анализатори на човешките дела като Платон и Аристотел.
Особено повтарят минали свои действия хора, които не са си дали труда да осмислят миналото и да извлекат съответните изводи, като например - в сходни бъдещи ситуации да не правят онези неща, които в миналото са довели до катастрофи.
Русия повтаря същите грешки
Да вземем украинската война. Нямам представа какво разбират от нея хора, които не са служили в армията. Но аз, който съм служил и освен това съм историк по образование, разбирам. Русия повтаря точно действията, които са ѝ осигурили поражение в Кримската война, в Японската война и Първата световна война. Русия отново прави онова, което е правила, с пълното съзнание, че резултатът ще бъде същият - поражение и криза, продължаваща поне едно поколение. А в Русия, когато кажем "криза" и "поколение", всъщност имаме предвид всеобхватна катастрофа - пълен разпад на обществото и милиони мъртви.
По време на Кримската война руснаците са убедени, че това е локална война против турците, с които, независимо от изхода на боевете, все ще се разберат по комшийски. Само че точно тази война става континентална. Намесват се англичаните и французите и сметките на руснаците излизат криви. За тях войната се оказва фрапантна загуба. Западните сили, бидейки победители, диктуват условията на последвалия мир, отрязал руснаците от достъп до топлите морета.
Следва войната, която ние наричаме Освободителна. Още в средата на 1877 година руснаците са обмисляли да правят онова, което обичайно правят в нашия регион - след като са се побили малко с турците и са видели, че не могат да ги победят, да се изтеглят. Този танц е описан изобилно от Раковски и не само. Само че в случая българите, като никога преди това, разбират, че на Шипка се решава тяхното национално бъдеще. И се бият и побеждават и принуждават руснаците да не си тръгнат, както винаги са правили, а да продължат войната до капитулацията на турците.
Тази война обаче е единствената, която руснаците могат да таксуват като победна. Следва срамната, унизителна, детинска загуба в руско-японската война и последвалата още по-унизителна загуба на Първата световна война.
Украйна - поредното дежавю
С какво според документите и свидетелите се характеризират тези загубени войни? С това, че всички замесени руски началници са знаели, че губят войната. И въпреки това до последния възможен момент са лъгали, че печелят и са въртели далавери със снабдяването на армията.
В момента наблюдаваме същото. В Украйна руснаците ядат бой от украинците. Както в Кримската война, против руските крепостни се прилагат съвършено нови тактики и похвати, които пращат руснаците в ступор. Както в руско-японската война, руснаците изпадат в ситуации, в които губят абсолютно всички свои сили и средства. Както в Първата световна война, руската власт мобилизира милиони, които не може да облече, камо ли - въоръжи и обучи.
След загубите си в Кримската, Японската и Първата световна война руснаците губят територии. Това обаче не ги вълнува по две причини. Първата е, че в своите глави руснаците нямат ясни граници на Русия. Приемат, че тези граници са постоянно подвижни, предимно - към разширение. Но веднъж прието, това движение, дори когато води до стесняване на територията, не създава особени драми. Както е казал Ленин на своите съратници при подписването на унизителния за тях Брест-литовски мирен договор: "Днес сме слаби, даваме им територии. Един ден, когато отново сме силни, ще си ги вземем обратно."
Тук виждаме втората причина: руснаците не смятат, че договорите са обвързващи документи. Както ги подписват, така ги нарушават. Голяма работа, че през 1994 година подписаха Меморандума от Будапеща, с който гарантираха границите и целостта на Украйна срещу това украинците да им предадат всичкото си ядрено оръжие. Две десетилетия по-късно руснаците нахлуха в така обезоръжената Украйна.
Отговорността за бъдещето на Русия ще е в ръцете на Запада
По-драматично за руснаците след загубени войни е вътрешната криза, която неминуемо настъпва. Причината е проста. След като руснаците не смятат договорите за сериозна работа, те нямат и обществен договор. И когато едно обществено-политическо състояние се разпадне, няма кой да рестартира обществото. Онова, което започва, са метежи и междуплеменни войни. Неотдавнашният метеж на армия "Вагнер" е само първият епизод.
Оттук следват важни изводи за международната общност. Въпросът: "Какво да правим с Русия след края на войната?" има исторически обусловени отговори. Русия с неподозирана в момента лекота ще преглътне загубата на територия, ако това се наложи. Не там ще е драмата. Драмата ще е да се намери начин да бъде предотвратено разпадането на руското общество, тъй като в съвременните условия това би довело до рязка дестабилизация на половината свят.
Руските висши предводители знаят, че ще загубят тази война. Това обаче не ги интересува, тъй като, както всеки път в историята, те са убедени, че ще могат да се спасят поединично с краденото. Отговорността за бъдещето на Русия неминуемо, искат или не, е в ръцете на общността на цивилизованите страни. Как ще се справят те с тази отговорност, която тепърва започват да осъзнават, предстои да видим.
Така или инак, добре ще е този път хората да не правят отново онова, което винаги са правили - а да покажат творчество и ум.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.