Всеки трети иска "фюрер": какво става в Източна Германия

Дясноекстремистката реторика се радва на широко одобрение в Източна Германия. До този извод стига ново проучване на Университета в Лайпциг за дясноекстремистките нагласи в източните германски провинции. "Наблюдаваме ясно изразено отвръщане от демокрацията", казват авторите на изследването под ръководството на социалния психолог и социолог Оливер Декер. Повече от половината участници в допитването са посочили, че не са доволни от ежедневния си опит с демокрацията.

Допитването е проведено в пет източногермански провинции: Саксония, Саксония-Анхалт, Тюрингия, Бранденбург и Мекленбург-Предна Померания. В тях живее около една пета от населението на Германия. Анкетирани са били повече от 3500 души.

Резултатите са политически взривоопасни: около половината от участниците се обявяват за недопускане на имигранти мюсюлмани в страната, а почти 70% подкрепят ксенофобското твърдение, че чужденците идвали в Германия само за да се възползват от социалната държава. Антисемитизмът също е широко разпространен: почти всеки трети смята, че евреите имат твърде голямо влияние.

"Алтернатива за Германия" е атрактивна за десните екстремисти

Политическите нагласи рефлектират и върху поведението на избирателите: "Тези резултати ясно показват, че голяма част от населението открива множество допирни точки с крайнодесните партии и тяхната идеологическа риторика", казват авторите на проучването. "Сред привържениците на партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) могат да бъдат открити най-много хора с крайнодесни нагласи", допълват авторите на изследването.

АзГ е особено успешна в източните германски провинции. Наскоро тя спечели местните избори в община в Тюрингия - за първи път в историята на партията. Дяснопопулистката формация има шанс за изборни победи в още три източни провинции през следващата година, смятат авторите на допитването. От години партията печели точки с агресивни и понякога расистки кампании срещу имигрантите, мюсюлманите и политическите си опоненти. А това изследване показва също така, че АзГ дори не е изчерпала пълния си потенциал, тъй като много потенциални нейни гласоподаватели в Източна Германия все още са част от лагера на негласуващите.

Засега десните популисти имат само косвено политическо влияние на държавно ниво: всички останали партии отказват да си сътрудничат с тях. Заради радикалните си възгледи АзГ дори е под наблюдение от вътрешното разузнаване - Службата за защита на конституцията. Партията призовава за радикална трансформация на обществото и многократно е заплашвала да предприеме драстични политически мерки.

Те копнеят за авторитарна държава

Фактът, че Източна Германия е на фокус в това изследване, се дължи на най-новата история на Германия. До обединението си през 1990 година източната част на страната беше отделна, тоталитарна държава и комунистическа диктатура - Германската демократична република (ГДР). Социалните сътресения през 1990-те години доведоха до масови уволнения, висока безработица и засилена емиграция от петте източни провинции. Промяната беше придружена от вълна от насилие срещу част от населението - години наред се регистрираха расистки погроми, а и до днес десни екстремисти редовно извършват актове на насилие.

Защо обаче дясноекстремистките нагласи са особено разпространени в Източна Германия? Според резултатите от настоящото проучване основната причина не трябва да се търси в историята на ГДР, а по-скоро в "конспиративния манталитет" и желанието за "авторитарна държавност". Мнозинството анкетирани копнеят за "силен човек" или "силна партия" начело. Така наречените "нео-националсоциалистически идеологии", които се опират на нацистката диктатура по времето на Адолф Хитлер, са съответно широко разпространени: 33% от анкетираните са съгласни с твърдението: "Трябва да имаме лидер, който да управлява Германия със силна ръка и за благото на всички". А почти една четвърт от анкетираните казват, че националсоциализмът е имал и своите добри страни.

От друга страна, две трети от анкетираните споделят, че копнеят по ГДР. Около една четвърт се причисляват към губещите от промените през 1989 година. "Поглеждайки назад към миналото, анкетираните изразяват висока удовлетвореност от предишния си живот в ГДР", казва ръководителят на изследването Оливер Декер, цитиран също и от АРД.

Отрезвяваща е и констатацията, че политическите нагласи в Източна Германия се запазват относително стабилни вече над 30 години след промените. Дясноекстремистките нагласи не бележат ръст, но пък се запазват на сравнително високо ниво. Това изглежда е едно от обясненията за добрите изборни резултати на "Алтернатива за Германия" в източните провинции на страната.

***

Вижте и тази фотогалерия от нашия архив: