Вюнсдорф - "тайната столица" на Германия по време на войната
20 октомври 2022Историята на Вюнсдорф е почти неизвестна - той неслучайно е наричан "забраненият град" или "тайната столица". В продължение на почти един век в горите около градчето се е намирал най-големият военен гарнизон в Германия. Или както пише вестник "Меркише Алгемайне" - "никъде другаде в страната не са били концентрирани толкова много военни обекти на толкова малка площ".
Базата е обслужвала първо Германската империя, после Вермахта, а след това и Съветската армия. За избора на този район за възлов военен обект е натежало това, че е близо до Берлин, но и същевременно достатъчно отдалечен от него.
Държава в държавата
Докато е съветски военен гарнизон Вюнсдорф е имал 5 000 жители, а военните в главната квартира на съветските войски в Германия са наброявали 50 000. Те са били напълно изолирани, достъп до тях не са имали дори службите на ГДР.
Вюнсдорф е имал собствено летище, ж.п.-гари и редовна връзка с Москва - всеки ден от специален коловоз е тръгвал влак за намиращата се на 1800 километра съветска столица. Освен това тайният съветски град е разполагал със собствена отоплителна централа, хлебарници, басейни и спортни площадки. И най-високопоставените ръководители от ГДР е трябвало да искат разрешение, за да влязат в тази мини съветска държава в тяхната държава.
Главната квартира на съветските войски в ГДР се пренася от Потсдам във Вюнсдорф една година след края на Втората световна война - в същата сграда, използвана преди това и от Вермахта. А историята на военното предназначение на района е още по-дълга - във времената на Германската империя още през 1907-а година там са построени казарми, разузнавателни бункери, школа за обучение на пехотинци, както и спортни съоръжения, използвани за тренировки на германските спортисти за Олимпиадата през 1936-а година.
Подземна командна централа
Под "забранения град" е изградена система от тунели, които стигали до т.нар. бункер "Цепелин". По време на Втората световна война той представлява най-голямата разузнавателна централа на Третия райх.
Върховното командване на Хитлер издава оттук заповедите си към частите из цяла Европа. Този бункер е поредният, който е взривен от съветските войски, но малко по-късно е ремонтиран и е бил използван до изтеглянето на съветските войски от Германия през септември 1994-а година. По време на Втората световна война в района са изградени и бункерите "Майбах 1" и "Майбах 2" на дълбочина от 20 метра, над които за прикритие има цяло село.
Достъпът и до днес е силно ограничен
След като съветските военни си тръгват, районът с площ от 260 хектара трябва да бъде почистен от стари муниции, химикали, батерии, азбест и складирани горива. И до днес там е пълно с предупредителни табели: ниво нула означава, че в зоната може да се влезе на собствен риск, а нивата 1 и 2 продължават да са табу.
Но има и райони, които могат съвсем легално да бъдат посетени и разгледани в рамките на организирани обиколки - такива се предлагат редовно. Групови посещения са възможни и в някои от бункерите, които се отварят специално с тази цел - иначе са затворени.