WWW или NWW?

След избухването на аферата с АНС германските политици са станали доста по-чувствителни спрямо сигурността в мрежата. Те дори планират специален закон, който да защити интернет от шпионските нападения отвън. Докато Германия и Съединените щати обсъждат така нареченото споразумение "No Spy", германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих вече действа - това, което той предлага, е германските доставчици на интернет в бъдеще да ползват само германски или европейски мрежи. Това би затруднило американските тайни служби да шпионират потребителите в Германия.

Техническите параметри на това ново предложение засега не са известни. Затова и коментарите на специалистите са повече от предпазливи. Темата е твърде "гореща", отбелязва един експерт пред Дойче веле. Отсега е ясно, че подобна "ограничена" мрежа ще затрудни шпионските акции на американските тайни служби, но в същото време ще осигури максимално широк достъп на германските тайни служби и на полицията да шпионират гражданите. Контролът над разменяните в интернет данни без съмнение представлява заплаха за свободата на мненията и печата, както и за демокрацията като цяло. Пълномощникът на германското правителство по защитата на личните данни Петер Шаар разкритикува идеята на министъра, твърдейки, че ако тя се реализира, Германия би се превърнала в полицейска държава.

Интернет не спира пред националните граници

В технически план изобщо няма да е лесно да се създаде интернет мрежа, която да се простира само в рамките на националните граници. Световната мрежа World Wide Web е структурирана така, че цялостният обмен на данни се извършва децентрализирано, т.е. през множество сървъри и възли, разпръснати из цял свят. Затова е възможно мейл, изпращан от един кьолнски адрес на друг в същия град, за частици от секундата да обиколи половината свят.

Междувременно има вече и няколко инициативи, които си поставят за цел да защитят германската електронна кореспонденция от набезите на чуждестранните тайни служби. Някои от доставчиците на интернет предлагат на клиентите си повече сигурност чрез кампанията "Е-mail made in Germany". Това означава, че мейлите преминават само през германски сървъри, а не обикалят например през британските възли в системата, откъдето те много по-лесно биха могли да бъдат нелегално следени. В тази кампания обаче могат да се включат само онези провайдери, които имат изчислителни центрове в Германия. Хората, които ползват Googlemail или Yahoomail, остават изключени от нея, а в Германия те не са малко.

При това положение идеята за вътрешноевропейска мрежа за защита от шпионски атаки отвън изглежда не докрай обмислена - тъй като мнозина използват услугите на американски портали. И още нещо: ако действително се стигне до създаването на вътрешногерманска или вътрешноевропейска мрежа, ползването на американски търсачки като Гугъл вече няма да е така лесно, както сега, тъй като съответният сървър ще е недостъпен. Освен ако Гугъл не предостави сървър, който да е свързан с европейския обмен на данни.

Къде е действителният проблем?

Според експертите това е технически възможно, но би струвало много усилия и пари. Същото ще важи и за световните социални мрежи като Фейсбук, за фотоплатформи като Flickr, за музикалните приложения от iTunes, за справките в Уикипедия и при много други международни уеб услуги, чието ползване сега е нещо съвсем обичайно.

Основният въпрос в крайна сметка е дали националната мрежа действително би представлявала ефективна защита от външния шпионаж. Тъй като - по думите на експертите - и до днес не е докрай изяснен механизмът, по който функционират шпионските програми "Темпора" и "Призма". Ако изтичането на данни става на мястото за свръзка на подводните кабели в Атлантическия океан, както се предполага в момента, създаването на национална интернет мрежа би донесло ефект. Ако обаче тайните служби са "атакували" данните някъде в рамките на Германия, от вътрешна интернет мрежа не би имало смисъл.