Полицията в Молдова твърди, че е успяла да попречи на Русия и агентите ѝ да превърнат масовите социални протести от миналия уикенд в държавен преврат. В същото време масовите протести в Грузия принудиха властите в Тбилиси да се откажат от въвеждането на закон за “чуждестранните агенти”, написан по руски модел. Германските медии наричат това “лоши новини” за Кремъл.
Изглежда добрите новини за Москва от бившото съветско пространство съвсем са се изчерпали. А гръмките изявления на руските пропагандатори, че ще изсипят бомби над Тбилиси не са истинска заплаха, а просто реакция, породена от собственото им безсилие.
Противодействие на Кремъл
В продължение на десетилетия Молдова бе в сферата на влияние на Кремъл и не успя да се откъсне от нея, въпреки че сродената с нея съседна Румъния отдавна вече е част от Европейския съюз и НАТО. Изглежда Русия използва самопровъзгласилата се “Приднестровската молдовска република”, където са разположени руски войски и складове за муниции още от съветско време, за да държи молдовците под контрол.
Вече от 30 години се случва едно и също: веднага щом “изпепеляващото око” на Кремъл отклони вниманието си от Молдова, на власт там излизат сили, които искат да работят за европейската интеграция на страната. И тогава отново се появяват проруските партии. Сега това е партията “Шор” и социалистите, които разпространяват радикални популистки тези - например, че правителството трябва да плати на цялото население режийните разходи за трите зимни месеца.
Но това е само външното проявление на сегашните молдовски протести. Другата им страна са обиските с иззети пари, които според полицията са били предназначени за „подривна работа” и задържането на московски емисари, в това число и членове на частната армия “Вагнер”, които молдовците успяха да върнат обратно или да арестуват по обвинение в подготовка на бойни групи. Предполага се, че тези бойци са се подготвяли да превземат парламента и други правителствени сгради.
В крайна сметка този път руското вмешателство в Молдова постигна обратен ефект за Кремъл. Властите в Кишинев започнаха още по-активно да подкрепят Украйна, а президентката Мая Санду се срещна във Варшава с президента на САЩ Джо Байдън. Там тя получи подкрепа, включително и финансова - в размер на повече от 250 милиона долара.
Грузинските "мечтатели"
Преди време Грузия беше част от отдавна забравения съюз ГУАМ (Грузия, Украйна, Азербайджан, Молдова), който трябваше да противостои на руското влияние след разпадането на Съветския съюз. Днес омразният на Кремъл бивш президент на Грузия Саакашвили бавно умира в затвора, а за управляващата в страната партия “Грузинска мечта” се твърди, че се контролира от милиардера Бидзина Иванишвили, който е натрупал богатството си от сътрудничество с Русия. Руските опозиционери и журналисти, които са в изгнание в Грузия, защото са преследвани от Кремъл, не се екстрадират в Русия, но пък периодично им се отказва правото на пребиваване в Грузия.
Грузинските управляващи се опитаха да затвърдят монопола си върху властта, като приеха аналог на руския Закон за чуждестранните агенти, с цел да потиснат опозицията и гражданския сектор в страната. Те обаче не успяха - дори президентката Саломе Зурабишвили се противопостави на решението. Въпреки слуховете за руски "съветници" (Кремъл и самите грузински власти го отрекоха), протестите започнаха да се разпространяват, хора от други градове пътуваха към Тбилиси и законопроектът за "чуждестранните агенти", приет на първо четене, беше отхвърлен.
Двойно поражение
Отстъплението на ориентираните към Русия грузински власти и потушаването на социалните по форма, но проруски по съдържание протести в Молдова са два грандиозни провала на “меката сила” на Кремъл в рамките на само няколко дни. Това е достатъчен повод да кажем, че усилията, които полагат Владимир Путин и обкръжението му, в последно време водят до пълната противоположност на онова, което е било замислено.
Най-добрият пример със сигурност е престъпната война на Русия срещу Украйна. Опитът да предизвикат там хуманитарна катастрофа през зимата само сплоти украинския народ още повече и стана предпоставка за страните от НАТО да изпратят тежко въоръжение, за каквото през есента на 2022 все още никой не смееше и да помисли.
Отрезвяващ пример
А на други държави Украйна действа като отрезвяващ пример. Да бъдеш в сферата на влияние на Кремъл означава да рискуваш с ясното съзнание, че във всеки един момент на Путин и другарите му може да им хрумне да погълнат страната ти. “Меката сила” на Русия винаги може да бъде последвана от танкове. Това обезсилва всички руски агенти както в Грузия, така и в Молдова. Дори обикновените граждани не желаят “да стане като в Украйна”.
Това обаче не е повод да се отпускаме. Щом Путин иска да води “дълга война” в Украйна, то и натискът на други постсъветски държави явно преследва същата стратегия. Още при първата грешна стъпка Кремъл ще поднови атаката си срещу свободата и независимостта на онези държави, чиято независимост той смята за грешка.