Задлъжняват, за да оцелеят: Турция и нейните фермери
4 март 2024
Фермери в Германия, Франция, Румъния, България, Испания, Гърция и Италия излизаха на протест с тракторите си. Европейските земеделци не са единствените, които се чувстват изоставени от държавите си. Фермерите в Турция също са гневни, защото смятат, че държавата не ги поддържа в достатъчна степен. Също като в Европа, те са недоволни от условията си на работа и недостатъчните субсидии.
Представителите на турските аграрни организации подчертават, че техните условия на труд са дори по-лоши от тези на колегите им в ЕС. “Един от основните фактори за протестите на земеделците в Европа беше, че искат да им спрат или намалят субсидията за дизеловото гориво. В Турция няма такава субсидия изобщо”, обяснява Баки Ремзи Суичмез, председател на Камарата на аграрните инженери в Турция.
Фермерите твърдят, че помощите, които получават в момента, са недостатъчни. Суичмез подчертава също, че с повишаващата се инфлация, става икономически неизгодно да се произвежда. По последни данни инфлацията в Турция е над 67%. Независими източници обаче изчисляват, че тя е далеч повече - около 127 на сто.
Дори с увеличение, парите за земеделието не стигат
Бюджетът на турското Министерство на земеделието за подпомагане на земеделските стопани дори е увеличен с 44,5% през 2024 г., като достига около 2,7 милиарда евро. За сравнение - според Института за германска икономика в Кьолн през 2022 година германските фермери са получили около 6,9 млрд. евро от селскостопанския фонд на ЕС, както и още 2,3 млрд. евро от германския бюджет.
Въпреки увеличението на бюджета, финансовата помощ за селското стопанство в Турция далеч не е достатъчна, за да покрие разходите на отделните земеделски стопани. Цените на дизеловото гориво, медикаментите за животни, фуражите, торовете и семената за посев непрекъснато се повишават. По данни на Асоциацията на турските земеделски камари цените на торовете са се повишили с 16-25%, на фуражите - с 41до 43,4 на сто, а на лекарствата - с 16,7%. Дизеловото гориво за селското стопанство е поскъпнало със 79% през миналата година.
Причината за увеличението на цените всъщност е финансова: цените на тези продукти се базират на щатски долари и всеки път, когато турската лира се девалвира, животът на фермерите става още по-труден.
Увеличените разходи на фермерите не могат да се покрият от сегашната държавна помощ. Единственият изход за земеделските производители е да взимат заеми, което означава, че те затъват все повече в дългове, обяснява Суичмез.
Валутната криза
За разлика от Европа, Турция страда от икономическа криза от няколко години. През последните години покупателната способност рязко спадна. Турската лира загуби драстично от стойността си: През 2014 г. едно евро се е разменяло срещу 2,90 лири. Днес то струва около 34 турски лири.
Сумите, които земеделските стопани дължат на банките, са нараснали с 80% през миналата година. Според официалната статистика те дължат на банките 118 пъти повече, отколкото преди 19 години. В същото време финансовата помощ се е увеличила само 20 пъти за същия период, обяснява Орхан Саръбал, депутат от най-голямата опозиционна партия в Турция - Републиканската народна партия. Той е инженер и фермер.
Дълговете на фермерите към банките и държавата днес възлизат на 700 млрд. турски лири (около 21 млрд. евро), казва Суичмез. Като се има предвид покупателната способност в Турция, 21 млрд. евро са много значителна сума.
Много важен за Турция отрасъл
Според официалните статистически данни селското стопанство произвежда около 5,8% от брутната добавена стойност в Турция. Този показател е само около 0,8 на сто в Германия и около 1,4% в ЕС. Близо 4,6 милиона души в Турция работят в селското стопанство. Според официалните статистически данни от 2022 г. почти 16 на сто от всички трудещи се в страната са заети в селското стопанство.
Земеделските стопани призовават държавата да прави повече за тях – защото става дума за просперитета на всички граждани. „Ако един фермер не може да изплати дълговете си, той губи земята си, трактора или животните си“, казва Суичмез и пледира за това да се намалят производствените разходи, а доходите на фермерите да нараснат. „Не стане ли това, някои стоки ще си стоят по рафтовете на магазините, защото хората просто няма да са в състояние да ги купуват“, казва той.
***