Защо е важно да се познават различията в ромските общности
28 юни 2024
25 юни 2017 година започва като обикновен летен ден, но в същия следобяд се стига до много сериозен етнически конфликт с ромската общност.
Инцидентът и последвалите напрежения
Инцидентът започна край асеновградския язовир "40-те извора", където тренират плувци от детско-юношеската спортна школа в града. На брега на плаж са дошли десетина младежи от ромската махала "Лозница", когато се обръща лодка с две момичета. Според едната версия ромите са започнали да се подиграват, да хвърлят камъни и клони по момичетата. Според версията на ромите, които впоследствие са арестувани, те са предложили на момичетата да помогнат, но и в двата случая са се намесили гребци от школата и е започнал бой. Той не остава само на брега на язовира - напрежението расте и накрая ескалира и пред болницата, където децата от школата са пристигнали с автобус.
Вечерта се провежда първият спонтанен митинг на асеновградчани, има опити за влизане в ромската махала за саморазправа, а в следващите две седмици градът ври и кипи всяка вечер, защото към протестите се включват рокери, патриотични организации, агитки на футболни отбори. Пикът на напрежението е на 5 юли, когато ситуацията е особено взривоопасна - в Столипиново се събират около 3 000 роми, някои от които въоръжени с брадви, готови да тръгнат към Асеновград, където същата вечер има петхиляден протестен митинг. Ситуацията в града, а и в страната, се успокоява бавно чак след две седмици.
Проектът за обучение на полицията
„От години следя конфликтите между българите и ромската общност, за мен това беше един от най-сериозните от поне 30 години“, казва Асен Колев - д-р по философия, ром по произход и дългогодишен изследовател на етносите у нас. „Живея в Асеновград и видях тогава много притеснителни ситуации, но благодарение на полицията се размина без повече кръв. Веднага след тези събития написах писмо до Младен Маринов, тогавашния министър на вътрешните работи с молба да ме свърже с Института по психология на МВР и да обсъдим нещата. Реакцията не закъсня. Те имаха проект, в който ни включиха – мен и други лектори от ромската общност, разработихме програмата и проведохме обучение в цялата система на полицията тогава.“
След първия проект, оценен много високо, следва втори, има издаден наръчник за спецификите на работата с етнорелигиозните общности, а добрата новина е, че от тази есен предметът влиза в задължителния план за обучение в академията на МВР. Асен Колев подчертава, че без подкрепата на МВР, на Института по психология и на ръководството на академията на МВР това не би било възможно. Поне в Източна Европа това е първата подобна инициатива и изследване в дълбочина на развиващите се процеси в етнорелигиозните общности. А поуките и методологията са интересни и полезни и за други страни в Европа, където има сериозно ромско население.
„Не може да се разглежда ромската общност у нас на едро, тя не е хомогенна, има различни групи, които не си приличат нито по език, нито по традиции, нито по религия“, обяснява Асен Колев. „Ако не се знаят тези особености, напрежението може да избухне само за миг от някое грешно обръщение или жест на полицията.“
Най-големите групи
Сред ромите има миллет (от тур. „народ, общност“- б.р.), калдараши, демирджии или сиви гълъби, има евангелисти…Има и други по-малки групи, но тези са по-значителни по брой и концентрация на населението. Най-голямата група е миллет. За нея експертът казва: "Характерна за миллетската общност е безапелационната солидарност. Тя е най-силно изразена при тях. Един да закачат, десетки скачат веднага и хукват да го защитават. Без да питат изобщо какво е станало. За много кратко време се образува огромна група от хора, която вече трудно се овладява. При напрежение единственият полезен ход на полицията е да изолира махалите, за да предотврати следваща ескалация и евентуални невинни жертви", казва експертът.
Миллетската общност е разпространена в Южна България - нейните членове населяват ромските квартали в Пазарджик, Пловдив, Асеновград, Хасково, Кърджали, Стара и Нова Загора, Сливен, стигат до Айтос и Карнобат. Те са мюсюлмани, говорят турски, някои от тях български почти не знаят, самоопределят се като турци и миллет. От миллетската общност има най-много емигранти в Европа – например в Германия. Когато отидат там, повечето от тях работят за турци, живеещи в Германия още от десетилетия.
Калдарашите се смятат за най-висшата каста на ромите у нас, затова те винаги правят и уточнението, че са калдараши. На брой са около 30 000, живеят в София, Костинброд, град Левски. Те са християни, спазват традициите на Българската православна църква, говорят прекрасен български. С такъв произход са Цветелин Кънчев, Азис, Тома Томов, Кирил Рашков, известен с прозвището Цар Киро. Единствено в калдарашката общност вътрешните проблеми се уреждат от мешере - своеобразен съд. Той е неформален, но няма нито едно неизпълнено решение. Преди всяко заседание членовете му се кълнат пред християнски кръст. Освен това калдарашите уважават държавните институции – ако сметнат, че правата им са нарушени, те подават и писма с оплаквания до тях.
Третата най-голяма група сред ромите са ромите-евангелисти. Те са в Северозападна България още от миналия век, в последните години тенденцията се разпространява и на юг. В Столипиново, което има печалната слава на най-многолюдното гето, 90% от населението е миллет, а 10% са евангелисти. Те се занимават предимно с търговия, което повиши стандарта им на живот, те кръщават децата си с библейски имена, ревностно религиозни са, но твърдят, че не са християни. Усвоили са и част от мюсюлманските традиции, така че са доста сложни за изучаване. Представят се обикновено и като роми, и като българи.
Защо е важно да се познават различията
Асен Колев е убеден, че познаването на тези особености е важно и смята, че обучението на полицията дава ефект. Според него от 3-4 години насам вече не съществува предишната острота в отношението на полицията към населението. Поне такова е мнението му за Столипиново. Но експертът твърди, че за особеностите на етнорелигиозните групи трябва да са информирани и представителите на съдебната система, социалните работници, учителите, а засега той среща разбиране само от страна на МВР.
За съжаление незнанието води до грешки. Темата е много обширна и затова разбирането на другия е първа крачка към осуетяването на инциденти. И е добре, че има кой да проправи пътя.
***