Защо Франция вписва правото на аборт в конституцията си
5 март 2024
Франция стана първата страна в света, която записва правото на аборт в конституцията си. Извънредното заседание на парламента бе свикано, след като на 28 февруари Сенатът даде зелена светлина за същото.
Това решение на парламента бе завършекът на дълъг процес, който започна още през ноември 2022 година, когато Долната камара на френския парламент прие законопроект, предложен от лявата партия “Непокорна Франция”.
Правото на аборт се подкрепя дори от десните политици във Франция
На заседанието си в края на януари тази година депутатите от Долната камара на френския парламент с огромно мнозинство подкрепиха идеята правото на аборт да бъде вписано във френската конституция. От около 500 народни представители, които участваха във вота, едва 30 депутати се противопоставиха на проекта за реформа.
Обществото във Франция в голямата си част подкрепя правото на аборт, както потвърждават редица социологически проучвания. Изследване от 2022 година на френската социологическа агенция IFOP показва, че 86 на сто от французите подкрепят вписването на правото на аборт в конституцията.
Доброволното прекратяване на бременността се легализира във Франция през 1975 година, а законът е кръстен на тогавашната здравна министърка Симон Вейл. С него се позволява прекратяване на бременността до десетата седмица. По-късно този срок е удължен - до 12-ата седмица през 2001 г., а по-късно и до 14-ата седмица през 2022 г. Още от 1980-те години процедурата се заплаща от здравните каси на Франция.
Сравнението със САЩ и Европа
Активистите приветстват конституционната поправка във Франция като ход, който защитава правата на жените от евентуални политически обрати. Законопроектът се подкрепя и от френския президент Еманюел Макрон. Наблюдатели виждат в него косвен отговор на решението на Върховния съд на САЩ да отмени конституционното право на аборт на 24 юни 2022 година. След това решение няколко американски щата напълно забраниха абортите или наложиха различни рестрикции.
В Европа има тенденция към либерализиране на законите за аборта, въпреки че в различните държави има различни условия. Законовият срок, в който жената може да направи аборт варира - в Нидерландия той е 24 седмици, в Швеция - 18 седмици, във Франция и Люксембург - 14, а в Ирландия и Дания - 12. В няколко държави в ЕС десни популистки движения прилагат политики, целящи да ограничат или усложнят достъпа до аборти. В Малта абортът е забранен, освен в случаи, когато е застрашен животът на майката или на плода.
Рестриктивни закони в Полша и Италия
Подобна е ситуацията в Полша, където с решение на Конституционния съд от 2020 г. бяха забранени абортите, дори когато плодът е увреден, като на практика наложи забрана от началото на 2021 г., освен в случаите на изнасилване, кръвосмешение или заплаха за живота на майката. Новото правителство на Полша е готово да облекчи почти пълната забрана за аборти, но десният президент Анджей Дуда все още може да наложи вето на този ход.
Дясната министър-председателка на Италия Джорджия Мелони е против абортите, но обеща да не променя съществуващите закони. Междувременно в предимно католически държави като Испания, Малта и Унгария много лекари отказват да извършват аборти по морални или религиозни съображения, което ограничава достъпа на жените до навременна и безопасна процедура.
Проучване, проведено през 2023 г. в 24 държави от Европейския съюз, показва, че приблизително 71% от пълнолетните граждани подкрепят законните аборти, докато около 27% са против тях.
***