Защо не искат България в Шенген: реакции и коментари

Членството на трите държави в Шенген ще се обсъди на среща на министрите на правосъдието от държавите в Европейския съюз на 8 и 9 декември. Още вчера (2.12) обаче стана ясно, че Нидерландия няма намерение да гласува „за“ приемането на България в безвизовото шенгенско пространство.

Позициите на Нидерландия и Австрия

Външният министър на Нидерландия Вопке Хукстра заяви, че е “твърде рано” за подобна промяна в позицията спрямо България. Той допълни, че Нидерландия би могла да преразгледа въпроса, когато си проличи, че в България има действаща правова държава, която ефективно се справя с корупцията и организираната престъпност.

Австрия е другата държава, която също е против приемането на България в Шенген. Съответно изказване по този въпрос наскоро направи австрийският канцлер Карл Нехамер. Известно е, че Европейската комисия е за приемането на България в Шенген. Страната отдавна е изпълнила техническите критерии за прием.

Реакциите в България

Президентът Румен Радев разкритикува решението на Нидерландия да блокира присъединяването на България към Шенгенското пространство. Той смята, че позицията на Хага е цинична.

“Нидерландия няма право да не ни иска в Шенген. Начинът, по който го направиха, е абсолютно неприемлив, необоснован политически и юридически“, каза министърът на правосъдието Крум Зарков.

„България заслужава да бъде пълноправен член на Шенген“, коментира във Фейсбук бившият премиер Кирил Петков. Той написа, че е настоял пред нидерландския премиер Марк Рюте да се отчетат решителните стъпки, които последното редовно правителство на България е предприело – включително поетите от страната ангажименти за осигуряване на върховенство на закона и за по-решителна борба срещу корупцията.

Мигранти преминават през България, но остават нерегистрирани

Това, че в България съществуват проблеми с върховенството на закона, е вън от съмнение, коментира швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ). В статията си Фолкер Пабст припомня, че Нидерландия, Австрия и Швеция са най-отявлените критици на приемането на България в Шенген, макар че страната е изпълнила техническите критерии за членство.

В случая, разбира се, става дума и за проблема с миграцията по външните граници на общността, отбелязва НЦЦ. Изданието пише, че от тази година миграционният натиск по българско-турската граница се е засилил сериозно. Австрия, например, се опасява, че липсата на граничен контрол ще увеличи силно броя на мигрантите, които се отправят към страната.

Австрийски медии предават думите на Нехамер, според когото в Австрия сега залавят по над 100 000 мигранти годишно, като 75 000 от тях остават нерегистрирани, макар че преди това са преминали през други страни от ЕС. От разпити на кандидати за убежище и трафиканти на хора, както и от анализ на данните в мобифони на мигранти, австрийските власти са установили, че 40% от пристигащите в Австрия чужденци избират маршрута през Турция и България.

Сайтът Vienna.at цитира австрийския канцлер така: „Броят на задържаните мигранти без регистрация, които преминават през България и Румъния, трябва да намалее. Едва тогава бих могъл да приема, че външните граници на България и Румъния функционират. Защото 40% от 75 000 души са прекалено много“.

В София са фрустрирани

Фактът, че България отново може да се размине с прием в Шенген, фрустрира София, коментира на свой ред НЦЦ и пояснява: „За обикновените българи и румънци този прием няма да промени нищо особено, защото те отдавна вече пътуват без визи в Европа. Получаването на работа там също не представлява проблем за тях. Търговията и стопанският живот обаче със сигурност биха усетили положителен ефект от отпадането на граничния контрол“.