Желязна дружба: Как Китай стана идеалният приятел на Сърбия

Възможно е датата, на която китайският лидер Си Дзинпин пристига в Белград, да е избрана случайно. Но тя със сигурност е символична - защото на 7 май 2024 година се навършват точно 25 години от деня, в който бомба на НАТО улучи китайското посолство в Белград. Тогава трима китайски журналисти умряха, а над 20 души бяха ранени. 

Това стана по време на войната в Косово, когато силите на НАТО се намесиха, за да спрат извършването на престъпления срещу албанското население в Косово. Западният военен съюз обаче действаше без мандат от ООН. И до днес НАТО твърди, че ударът срещу китайското посолство не е бил умишлен. Пекин не е съгласен, а повечето сърби и днес смятат, че намесата на НАТО е военно престъпление на “Запада” срещу страната им. 

Идеологически съюзници

За Китай нападението срещу посолството е важно и до днес - защото то превръща Сърбия в идеологически съюзник в битката срещу “Запада, воден от САЩ”. 

И така 6,6 милионна Сърбия и 1,14-милиарден Китай поддържат приятелски отношения. Съвместните проекти включват както инвестиции в инфраструктура, така и полицейско сътрудничество. В момента например Сърбия строи 5000 километра канализация и 159 пречиствателни станции с огромен кредит от Китай в размер на 3,2 милиарда евро. 

От години китайските компании гледат на Сърбия като на входна врата към европейския пазар. Белград има подписано търговско споразумение с Брюксел, но не е член на ЕС, което освобождава Сърбия от част от строгите правила, които важат в рамките на Общността. 

„Китай се превърна в един от стълбовете на развитие”

Президентът Александър Вучич управлява Сърбия като прагматичен автократ, който контролира медиите и ограничава възможността за критично отразяване на Китай. Независимо дали става въпрос за откриването на мост в Белград, построен от китайци, или на железопътна линия между Белград и Будапеща - Вучич и телевизионните камери са там. 

Предстои отсечката между унгарската и сръбската столици да бъде удължена до Северна Македония, а оттам и до гръцкия пристанищен град Пирея, който през последните 15 години се наложи като подстъп на Пекин към европейския пазар и съответно важна част от новия китайски “Път на коприната”. 

 „Китай се превърна в един от стълбовете на инфраструктурното и икономическото развитие на Сърбия през последните петнадесет години“, казва политологът Стефан Владисавльев от белградския “Фонд за политически постижения”. И всичко това пасва на водещия наратив на сръбското правителство - развитие, нови работни места, по-високи заплати. Фактът, че китайците не спазват стриктно екологичните стандарти, остава на заден план. Работните места са с приоритет в една държава, където по-голямата част от населението живее с под 500 евро на месец, а много от заетите са пряко зависими от благоволението на управляващата партия. 

“Фантомният образ на идеалния приятел“

Китай е вторият най-голям търговски партньор на Сърбия след Германия. Но докато търговският дефицит с Берлин е около половин милиард евро, този с Пекин в последната година е цели 3,4 милиарда. Според Вучич това ще се промени с новото търговско споразумение между Сърбия и Китай, което ще влезе в сила от юли, а китайците ще започнат да купуват много повече плодове, зеленчуци, ракия и вино от своя партньор. 

“Желязната дружба” между Белград и Пекин бе затвърдена с началото на пандемията, казва Владисавльев. Китай изпрати големи количества ваксини и маски към балканската държава, а помощта на Европейския съюз в размер на над 100 милиона евро остана в сянка. Всичко това е свързано с голямата политика. Защото докато Вучич официално твърди, че иска да вкара страната си в ЕС, той поддържа добри отношения както с Русия, така и с Китай. И двете държави, които са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, поддържат отказа на Сърбия да признае независимостта на Косово.

Тънката разлика е, че докато руската подкрепа има своята политическа цена, особено след пълномащабното нападение срещу Украйна, подкрепата на Китай изглежда не води до политически обвързаности. 

„За Сърбия Китай е фантомният образ на идеалния приятел“, казва Владисавльев. От една страна той осигурява икономическа и политическа подкрепа, от друга - е възприеман като велика сила, която се изправя срещу Запада.

Сътрудничество в сферата на сигурността, което тревожи ЕС

А това притеснява ЕС и САЩ, обяснява политологът. “Балканите винаги са били разглеждани предимно като зона на западно влияние. В същото време опасенията са, че евентуалното приемане на Сърбия в ЕС може да доведе до засилване на китайските интереси към Европа.”

Сърбия и Китай си сътрудничат и в сферата на сигурността. Сръбската армия вече е снабдена с китайски дронове от типа CH95, които според експерти играят ключова роля и в създаването на сръбския дрон “Пегасус”. Перлата в короната обаче е противовъздушната система FK3. “FK3 е много важна, защото сръбската армия не е разполагала с такава система преди. Тя има обсег на действие от около 100 километра, което е значително повече от старите съветски системи „Нева“, които преди формираха противовъздушната отбрана", коментира пред ДВ военният експерт Владе Радулович.

По отношение на полицията и вътрешния ред също има партньорство. Многократно китайски полицаи патрулираха в Белград, уж за да помагат на китайските туристи в града. Освен това в сръбската столица са разположени над 1000 камери с лицево разпознаване на китайската компания “Хуауей”. Полицията не казва къде точно са разположени те, но устройствата са видими на различни места в града. 

Положителният курс, който президентът Вучич следва по отношение на Китай, се радва и на одобрението на населението. Според проучванията Китай е възприеман като втория най-добър приятел и най-важен съюзник на Сърбия. На първо място е Русия. Държавите от ЕС и САЩ са назад в класацията.

****