"Златната Елзе" навърши 150 години

Колоната на победата в Берлин и днес е блестяща както при откриването си. Паметникът на златната богиня на победата Виктория е осветен от германския император Вилхелм Първи на втори септември 1873-а след строителство, продължило осем години. Планирането и градежът на "Националния монумент на обединителните войни" били поверени на дворцовия архитект Хайнрих Щрак. Самата статуя на Виктория с лавровия венец на главата и пруския орел на шлема е творение на скулптора Фридрих Драке.

След войните срещу Дания (1864), Австрия (1866) и Франция (1870) , станали известни като "обединителните войни", през 1871-а пруският крал Вилхелм Първи се провъзгласява във Версай за император на Германската империя. Той поръчва изработването на Колоната на победата още след поражението на Дания. В деня на откриването ѝ е отбелязана третата годишнина от капитулацията на Франция.

По онова време Колоната на победата е на около километър и половина от сегашното си място на "Кьонигсплац", наречен днес "Площад на републиката". Поставена била на Алеята на победата пред двореца Рачински, който също бил планиран от архитекта Хайнрих Щрак. Впоследствие дворецът бил разрушен, а от средата на 80-те години на 19-и век на това място се издига новата сграда на Райхстага, която е завършена през 1894 година.

Колоната на победата е пречела на плановете на нацисткия архитект Алберт Шпеер. Предвиждало се за планираната от националсоциалистите "Световна столица Германия" на нейно място да бъде издигната огромна конгресна зала. И така през 1939-а Виктория трябвало да бъде преместена на сегашното си място в парка "Тиргартен". Там колоната била удължена и така "пораснала" от малко под 60 метра до сегашните около 67 метра.

Позлатени дула на оръдията, взети като военна плячка, релефни изображения, символизиращи величието и надмощието на Германската империя, и богинята на победата, възприета и от нацистите - нищо чудно, че след края на Втората световна война започнало обсъждане на събарянето на паметника. Полските войници, които не знаели за значимостта му, по-късно съжалявали, че не го взривили. Френските окупационни сили също поискали монументътда бъде разрушен, но американците и британците гласували "против", а СССР се въздържал.

Берлинчани обаче бързо се отърсили от историческата символика на Колоната на победата. На някогашната екзалтация от богинята на победата те противопоставили шеговития ѝ прякор "Златната Елзе" - покрай роман, който бил известен в Берлин по време на издигането на монумента. Този прякор се ползва активно и до днес, а паметникът се радва на особена популярност сред туристите.

Това изобщо не е изненада, тъй като платформата на 51 метра височина дава възможност за впечатляваща панорамна гледка към Берлин. По протежение на улица "17 юни" може да се отправи поглед към Бранденбургската врата, на която също е изобразена Виктория. Но там, като част от квадригата, тя гледа на изток, докато "Златната Елзе" е обърната на запад.

През 1987 година във филма "Криле на желанието" режисьорът Вим Вендерс изпраща актьорите Бруно Ганц и Ото Зандер като ангели-хранители в небето над Берлин. Колоната на победата заема централно място във филма, в който Ганц, в ролята на ангела Дамиел, гледа отвисоко към тогава все още разделения град, и иска да се хвърли надолу, за да се превърне в простосмъртен. През 1993-а, след падането на Берлинската стена, Вендерс прави и продължение на лентата.

От средата на 90-те години насам "Златната Елзе" попада по веднъж годишно в центъра на голяма цветна суматоха. Парадът на любовта по традиция провежда заключителното си шествие в "Тиргартен", в подножието на Колоната на победата. Барак Обама пък е държал там реч, още преди да стане президент на САЩ.