Ники Хейли, американската посланичка в ООН, преди няколко дни позволи на международната общност да надникне в плановете на президента Тръмп за бъдещата му политика по отношение на Иран. Вярно, че детайлите още не са окончателно разработени, но общите контури вече се виждат. И предвещават сблъсък.
Самият Доналд Тръмп възнамерява да оповести личната си гледна точка по отношение на ядреното споразумение с Иран едва през октомври. Но Хейли още отсега запозна света със списъка на иранските грехове, опитвайки се сякаш да подготви почвата за задаващата се конфронтация.
Списъкът е дълъг, обвиненията са тежки, а на фона на случващото се в Сирия броят им се увеличава с всеки изминал ден. Защото Техеран сякаш е на път да превърне Сирия в своя колониална държава, както тези дни се изрази един израелски коментатор. Такава оценка звучи наистина малко преувеличено, но по същество е основателна.
Отказът от атомното споразумение би отприщил нови катастрофи
Всичко това обаче не може да служи като оправдание за евентуален отказ от ядреното споразумение с Иран. Защото регионалните амбиции на Техеран изобщо не са предмет на въпросното споразумение.
Наистина, по едно време се появи надеждата, че духът на споразумението може да се пренесе и върху регионалните конфликти и да ги смекчи. Но поне досега тази надежда не се сбъдва. Иран продължава да води агресивна външна политика.
Ако обаче САЩ се откажат от споразумението, това само ще задълбочи хаоса в региона. Защото тръгне ли Иран да възобновява ядрената си програма, други държави в региона може да го последват. Особено заклетият враг на Иран Саудитска Арабия може да се поддаде на изкушението и да започне да следва същата стратегия.
Ето защо явно е време да поставим един парадоксален въпрос: дали все пак ядреното споразумение няма да подтикне Иран към една малко по-умерена политика, независимо от трагичните събития в Сирия? И как днес би изглеждала иранската външна политика, ако го нямаше ядреното споразумение? Дали пък нямаше да е още по-агресивна? Може би Техеран сега все пак си налага известни ограничения? Няма как да узнаем това.
Сигурно обаче е едно: ако има опасност ядреното споразумение да бъде суспендирано, Иран окончателно ще изгуби мотивацията си да действа по-сдържано във военно и в дипломатическо отношение. А това може да предизвика още по-големи сътресения в региона. Още повече, че САЩ продължават масивно да въоръжават Саудитска Арабия. Оръжейната сделка на стойност 350 милиарда долара, която Тръмп подписа през май в Рияд, все още предизвиква силен отзвук в региона, макар че президентът и Ники Хейли предпочитат да я премълчават.
Странните разбирания на Тръмп за Близкия изток
Няма нужда да си черногледец, за да си представиш, че без ядреното споразумение ситуацията в региона ще бъде много по-мрачна, отколкото сега. Напреженията могат допълнително да нараснат и да доведат до нови сблъсъци. Ако между Иран и Саудитска Арабия отново избухне задочна война на чужда територия, безчет хора пак ще тръгнат да бягат от родните си страни, а това ще увеличи миграционния натиск върху Европа. Такова развитие допълнително ще подгрее и без друго популистки нагорещените страсти по темата, включително и в Германия.
Тъй че най-вече Европа ще изпита на гърба си последствията от евентуален отказ от ядреното споразумение с Иран. Америка си остава добре защитена от океана, широк хиляди километри, тъй че изобщо няма да усети хуманитарните последствия от подобна катастрофа. Абсурдна е склонността на Тръмп да възприема Саудитска Арабия като гарант на мира в Близкия изток, а Иран – като единствен спонсор на тероризма. Тя е не само абсурдна, но и политически толкова опасна, че Европа просто не може да си позволи да не реагира.