А в Сирия продължават да умират хиляди хора

Доколкото се разбра, никой в Сирия не е очаквал, че примирието ще се задържи дълго. Още по-малко пък хората са вярвали, че то може да се превърне в изходна точка за решаването на кървавия конфликт. Въпреки това повечето сирийци използваха временното прекратяване на огъня, за да празнуват по улиците и кафенетата. Станеше ли дума за примирието, повечето от тях коментираха с думите "Слава Богу!".

Сирийците обаче научиха горчивата истина: че за тях дори и прекратяванато на огъня не си струва. Особено за гладуващите хора в регионите, обсадени от режима на Асад и неговите съюзници.

Стотици хиляди гладуват

Според ООН, става дума за 600.000 души. Според други организации броят на гладуващите е дори много по-голям. И макар че в първите дни от примирието можеше да бъде оказана помощ на гладуващите, това така и не се случи. Причината: сирийското правителство не издаде съответните разрешителни. И така камионите с хуманитарна помощ не можеха да потеглят. Сега пък беше бомбардиран един хуманитарен конвой и временно ООН прекрати изцяло хуманитарните доставки. Така гладуващите сирийци установиха, че дори и от временното прекратяване на огъня няма никакъв смисъл. Те гладуват, когато оръжията мълчат. Гладуват и когато боевете продължават. Защо тогава да не се присъединят веднага към терористичната групировка Фатах ал Шам - рожбата на Ал Кайда, която доскоро носеше името Ал Нусра? Или поне да подкрепят тези терористи? Те най-малкото показаха, че могат да пробиват блокади. Някои сирийци може би си казват: "Какво от това, че се терористи? Те са силни и ще стават още по-силни."

Политика, която създава тероризъм

Преди всичко Асад и Русия постоянно подчертават, че главната им цел е победа над терористите. Защо тогава тласкат хората в обятията на същите тези терористи? Ако Асад действително е искал премирие, защо не остави гладуващите хора да се възползват от него, за да бъде прекъснат дяволския кръговрат на ескалацията? Страните в конфликта взаимно си приписват вината за неспазването на примирието. Но в крайна сметка вина за страданията на хилядите гладуващи хора носи този, който прекратява споразумението без да предприеме опит или поне да настоява за неговото спазване. В случая това е режимът на Асад.