Griechen Empörung

Възмущението на гърците е разбираемо. Първият пакет с мерки за икономии се провали тотално и само накара гърците да затънат още по-дълбоко в рецесията. Това бе логичното следствие от орязването с 1/4 на доходите на населението. Сега се задава второ издание на мерките с икономии, които този път вървят заедно с увеличение на данъците и амбициозна приватизационна програма, която се очаква да налее 50 млрд. евро в изпразнената гръцка хазна.

Възмущаващите се винаги са били наясно с рисковете

От всичко това възмущението е огромно. Гърците се чувстват излъгани и несправедливо притиснати до стената. Наричат управляващите ги "лъжци и мошеници", вероятно с право. Експресно проучване показва, че на бденията на площад "Синтагма" в гръцката столица са представени всички социални, възрастови и електорални групи. Така напр. 60 % от хората на площада са гласували на последните избори за една от двете големи партии - ПАСОК или "Нова демокрация". Ще рече, че възмутените от "Синтагма" са народът, който преди това е делегирал въпросните права на политиците. И още една интересна справка - 75 на сто от всички гръцки избиратели през последните 30 години са гласували за същите хора, които днес хулят като "лъжци и мошеници"!

От 1981 до 2011 година гръцките задължения са скочили от 30% на 150% от БВП на страната. Да виним за това обаче само политическата класа, допуснала подобно негативно развитие, би било напълно погрешно. Защото нали народът, а не друг, е избирал своите ръководители! При това гърците, които сега се възмущават така разпалено, винаги са били наясно с рисковете на тази порочна система, състояща се от един силно раздут и неефективен държавен апарат, издръжката на който далеч надхвърля постъпленията от данъци.

Администрацията-паразит

Клиентелистката държава и непоправимо лошият данъчен морал завлякоха Гърция на дъното. Затова да попитаме: Колко гърци се надигнаха срещу тази порочна система, за която всички знаеха, че съществува? И добре ли им беше, когато използваха политическите си връзки за подобряване на собственото си финансово състояние? Разбира се, клиентелистката държава не дава равни шансове на всички граждани. Но в страни, където клиентелизмът се е превърнал в система с дълбоки корени както в Гърция, заразено е цялото общество.

Най-добре го формулира гръцкият вицепремиер Теодорос Пангелос, който припомни на сънародниците си, че всички са били на трапезата. Неговата фраза, изречена в началото на кризата "Faghame oloi", в превод - "Нали всички ядохме заедно", породи вълна от възмущение сред сънародниците му. Мнозина изтълкуваха думите му, изречени от един политик с 2 метра обиколка на ханша, като откровена провокация. Възмущението от думите на Пангелос показва колко много боли истината, макар да е изказана само наполовина и по един откровено циничен начин.