А след Кадафи накъде?

След като обруга в телевизионното си слово от преди няколко дни опозиционерите като наркомани и плъхове, Муамар Кадафи сега смени тона. В слово, което вероятно от съображения за сигурност, телевизията излъчи само по телефона, притиснатият до стената либийски лидер каза, че младите демонстранти били насъсквани от Ал Каида. Като добър "баща на нацията", той призова родителите да накарат децата си да си остават у дома, за да не се излагат на опасностите, произлизащи от влиянието на терористичната мрежа.

Никой не иска да приеме Кадафи

Думите на революционния лидер несъмнено демонстрират в каква безизходица е изпаднал, въпреки че въоръжените му сили да продължават да действат брутално срещу бунтовниците, които вече отдавна не са демонстранти. Краят на сраженията не се очертава, нито пък резултатът от тях. Дали пък Кадафи не е искал да намекне какво би могло да последва след неговото напускане на сцена? Както и много други неща в поведението му, това също остава неясно.

Със сигурност може да се твърди едно: Ако страната не се разцепи, Кадафи няма да преживее прехода към нова и различна Либия. Не може да избяга, защото никой не иска да го приеме. А в самата страна по всяка вероятност ще се оформят нови структури на властта, макар и първите стъпки към свободата да бяха направени по следите, оставени от самия Кадафи. В Бенгази и Киренайка в североизточна Либия, а и в други "освободени населени места" се сформират комитети, обединяващи авторитетни личности - висшисти, адвокати и съдии. Тези комитети ще поемат управлението, след като държаната власт се изтегли оттам.

Именно Кадафи създаде народните комитети, които да управляват страната. Но по този начин той по-скоро искаше да измами народа, че в страната цари пряка демокрация. Неволята сега явно вдъхна живот на създадената от Кадафи система. Но нещата надали ще приключат дотук. Ако режимът на Кадафи действително падне, то тогава либийците по всяка вероятност ще премахнат всичко, което им напомня за тези времена. Но и тогава в сила ще остане онова, което определяше държавата на Кадафи: Либия е, зависима от кланове и племена, в по-голяма степен, отколкото други арабски страни.

Така че, който и да дойде на власт след Кадафи, ще трябва да сключи коалиции и съюзи с племенните лидери. Позициите на либийските политици в изгнание най-вероятно ще останат слаби, защото племената, въстанали сега срещу Кадафи, ще имат повече претенции за властта от представителите зад граница.

Петролът пак ще определя съдбата на Либия

В каква посока ще се развиват събитията? Отговорът на този въпрос е все още неясен. Бенгази и Североизтокът са по традиция ислямско-консервативни, поради което е възможно там да надделеят ислямските, ако не и ислямистките сили. Други региони в страната обаче няма толкова лесно да приемат подобен вариант.

Размириците в Либия нямат водач, а целта им засега е една - Кадафи трябва да бъде свален от власт. Въстаниците в момента явно нямат концепция за бъдещата структура на Либия, както и за външната й политика. Каквито и решения обаче да се вземат в бъдеще, ясно е едно, развитието на Либия ще остане неразривно свързано с използването на националните ресурси - нефт и газ, за чиито успешен пласмент са необходими добри външнополитически отношения. Особено с Европа.