А турската лира пада ли, пада
4 октомври 2020
Турският финансов министър Берат Албайрак, който е зет на президента Ердоган, тези дни представи нови оптимистични прогнози за икономическия ръст в страната. Турската лира обаче продължава да се обезценява. През последните 12 месеца турската валута се е обезценила спрямо долара с над една трета, а спрямо еврото – с близо 50 на сто.
Според експерта по валутни въпроси на DZ Банк Зьорен Хетлер, това развитие не е учудващо. Пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ той заявява, че причините за трайно низходящото развитие на турската валута не са икономически, а политически.
Политическите фактори са водещи
Само допреди няколко години лирата правеше изключително стабилно впечатление, но от 2016 насам – след провалилия се опит за преврат и последвалото превръщане на Турция в автократична президентска република, ситуацията се промени съществено. Особено фатална роля изигра подчиняването на редица държавни институции, като например Централната банка, на волята и разпоредбите на Ердоган. Това оказа катастрофално влияние върху стабилността на турската валута.
Валутният експертът Хетлер, който от години изследва развитието на турските финанси, дава като база за сравнение данните на други бурно развиващи се икономики. От това сравнение става ясно, че не всички се развиват така низходящо, както Турция. Южноафриканският ранд, например, в продължение на 10 години се е развивал по сходен начин с турската лира. От края на 2016 година обаче, линиите на развитие на двете валути започват да се раздалечават.
Факт е, че от 2016-та насам южноафриканският ранд се е обезценил с 20%, но той все още изглежда стабилен в сравнение с турската лира, която през същия период е изгубила над 60% от стойността си спрямо долара.
По икономически ръст Турция е по-напред от Южна Африка. Страната край Босфора се справя по-добре и с пандемията от коронавирус. Следователно, казват експертите, причината за обезценяването на турската лира не може да се търси в споменатите два елемента. Остават само политическите фактори, за които пише Хетлер, а именно: „Надеждността и стабилността на политическите условия, както и репутацията на централните банки в двете държави".
Независима парична политика
Южна Африка, разбира се, не е образец за политическа стабилност и реформаторски усилия. Там също има злоупотреби и корупция. Но страната разполага с демокрация, свобода на печата и независимо правосъдие. „А всеки опит да бъдат орязани правомощията на Централната банка по отношение на паричната политика, бяха задушени още в зародиш", твърди германският експерт.
В Турция обаче през 2019 беше сменен президентът на Централната банка, тъкмо когато той се опитваше да намали инфлацията, повишавайки основния лихвен процент. А турският президент Ердоган неизменно повтаря, че не е приятел на високите лихви, независимо от съветите на всички експерти по този въпрос. За слабия курс на лирата в момента играе роля и друг политичеки фактор - напрежението в региона на Нагорни Карабах, където Турция се изявява като закрилник на ислямската държава Азербайджан.