Аванти, интриганти!
30 август 2010Преди две години коалицията на премиера Силвио Берлускони, възникнала от сливането на неговата партия Форца Италия с Националната лига на доскорошния председател на парламента Джанфранко Фини, спечели изборите с невиждано в следвоенната история на Италия мнозинство. Сега обаче, след като Берлускони изгони Фини от управляващата партия, правителството може всеки момент да имплодира. За новоформираната група на Фини, която все още не разполага с партиен апарат, преждевременните избори биха били впрочем твърде прибързани.
Берлускони - все още човекът на деня?
Фини не е единственият от управляващата коалиция, който поставя под въпрос авторитета на премиера. Същевременно Берлускони започва да се задушава в прегръдката на Умберто Боси, лидера на Северната лига. Всички допитвания показват, че Боси и Лигата са единствените, които биха спечелили още повече от едни нови избори. При това те биха могли да отнемат гласове на само от партията на Берлускони, но дори от опозицията - което същевременно е показателно за състоянието на лявата опозиция в Италия.
Без Боси, Берлускони не може нито да управлява, нито да образува ново правителство. Освен проблемите с вътрешната сигурност, дължащи се уж на чужденците, главният спорен проблем е искането на Лигата за интензифициране на федерализма. На първо място това означава прехвърляне на данъчната независимост върху отделните региони. Само че в южна Италия, където Лигата не може да разчита на никакви гласове, не искат и да чуят за федерализма. Защото това би означавало не само бедност вследствие на загубата на милиардите, получавани от Рим, но и край на старите елити и структури, които помагат да се компенсира икономическата и политическа слабост на региона.
Един за всички, всички за един!
За да се освободи от прегръдката на Боси, Берлускони мечтае за един вид "народна република", в която парламентът ще има единствено задачата да благославя законите на "желаното от народа правителство". Берлускони смята явно върховенството на парламента за нещо отживяло, от което конституцията трябва да се освободи колкото се може по-скоро, за да стане възможно ефикасното управление на страната. Идеята явно е Италия да стане президентска република, с най-широка власт за държавния глава. Излишно е да добавяме, че Силвио Берлускони смята себе си за най-подходящия човек за този пост.