Австрийци изучават особеностите на българския манталитет
25 март 2008
Как да си поръчате такси на летището в София? Какво е работното време на различните държавни и общински служби в България? Как да накарате деловия си партньор да Ви даде откровен отговор? Това са само малка част от въпросите, чиито отговори представителите на австрийски фирми, на които им предстои работа в България, получават в специални курсове по международна комуникация.
Леони Ходкевич, която вече от около две години води подобни курсове в австрийската столица Виена, обяснява за кого са предназначени те:
“Бих казала, има две основни групи. Това са частично сътрудници, мениджъри от всички нива, които вече работят в България, но искат сега да намерят по-фин начин, да разбират тамошната култура и да общуват с хората. Другата група са фирми, които сега тепърва ще се основават в България и те си дават сметка, че е в тяхна полза, с цел да се стабилизират на българския пазар, да избегнат конфиликти.”
Част от подготовката за работа в чужбинаТова да се обръща внимание на особеностите на чужди култури, на традициите и привичките в други страни, се превръща във важна част от подготовката на служителите на австрийски фирми за работа им зад граница.
Австрия и България са две сравнително близки в географско отношение страни. Няма и големи разлики в манталитета и разбиранията на хората. Въпреки това обаче, има някои специфични особености:
“Примерно, какво е работното време на някои служби в София. Австрийците са свикнали във Виена, в сряда службите да не работят, а да бъдат открити само по телефона, но за това пък няма обедна почивка.”
Проблеми в общуванетоПречки възникват често и в деловото и личното общуване:
“Най-чести са въпроси, свързани с комуникацията, като нямам предвид езика, защото се общува главно на английски. Един много често срещан въпрос е как можем да направим така, че когато българските ни колеги не харесват нещо, да ни го кажат съвсем директно и навреме. Австрийците казват, че често в България имат чувството, че от учтивост не им се правят определени критики и, всъщност, това вреди в един момент на проекта.”
В такива случаи, съветът на Леони Ходкевич към австрийските участници в курсовете й по международна комуникация е да се опитат да създадат по-близки, приятелски отношения с българските си партньори и да отделят време за неформални срещи, дори понякога това да им се струва загуба на време.
“Австрийците казват, че българите отделяли много време за пиене, ядене и приказки. И им казвам: “Разберете го като някаква особена наслада на живота, че в един момент си в една друга култура и там имаш време да си поприказваш.”