Авто-метафора на българския живот

Тук ще стане дума за една добре позната на всички характерна черта на шофирането в България. Виждал съм безобразно шофиране на много места по света. Точно тази черта обаче не съм виждал другаде. Може би защото не съм пътувал достатъчно. Но и да не е уникално българска, това не променя нищо.

Кой е виновен за задръстванията

Характерната черта на шофирането, за която става дума, проличава много ясно навсякъде, където по една или друга причина се получава задръстване на пътя. Сега много подходящи за наблюдение са участъците на масовите ремонти по магистралите. Идеален пример бе и огромното задръстване на магистрала „Хемус” по Великден, когато пътуващите за София изминаваха някакви си петнайсетина километра за два часа заради стеснение на последния виадукт преди града. Същото може да се види обаче всеки ден във всеки сезон на стотици други места в цялата страна.

По принцип българите постоянно се оплакват от задръстванията по пътищата, за които (както и за всичко друго) естествено обвиняват държавата. Тя, разбира се, прави "каквото може" в това отношение, но вината далеч не е само нейна.

Да изпревариш опашката

Да вземем за илюстрация мястото, където свършва „прекрасната”, широка, но кратка „Южна дъга” на столичния околовръстен път. Петте или шестте ленти там изведнъж „опират” в едно тясно кръгово кръстовище, на което се образува идеална „тапа”. Цялата нова „Южна дъга” се минава за 5-6 минути, за кръстовището понякога не стигат и 30.

Далеч преди него по-голямата част от прииждащите автомобили се нареждат в две редици и чинно изчакват да им дойде редът. Мнозина обаче (при това далеч не само онези със скъпите, мощни и лъскави автомобили, както би си помислил някой) нямат това търпение и с „мръсна газ”, в трета и четвърта редица, профучават покрай цялата опашка и отиват най-отпред. Там, ако никой не им отстъпи доброволно, нагло си проправят път сами. От което „тапата” става още по-голяма.

Точно на това място изпреварването на опашката поне не е опасно, понеже мантинела отделя двете посоки на пътя. На други места обаче то се извършва по същия начин и със същата скорост в насрещното движение и често сблъсъкът се разминава на косъм.

"Балъци" и тарикати

Така или иначе сблъсък на пътя има. Това е сблъсък между два типа манталитет, ценностна система и култура, които, освен че пребивават на една и съща територия, нямат почти нищо друго общо помежду си. Единият е на "балъците", които чакат на опашката, понеже смятат, че правилата трябва да се спазват, а правата и интересите на околните - да се зачитат.

Другият е на изпреварващите, които са готови във всеки момент да плюят и на правилата, и на правата (ако въобще са чували за тях), ако така изисква някой техен личен интерес. Нравствено и ценностно осакатени дребни тарикати или нагли мутри.

Но да оставим морално-етичните въпроси настрана. От гледна точка на някакъв общ интерес (да приемем, че такъв съществува) цялата ситуация е дълбоко ирационална. Защото заради поведението на изпреварващите скоростта на преминаване през кръстовището значително спада, а съвкупните разходи на нерви и гориво, както и амортизацията на някои системи в превозните средства, значително нарастват.

Ирационалността като метафора

Тази ирационалност на българските „тапи” по пътищата ги превръща в точна метафора на българския живот. На една общност, която е без спояващи ценности и елементарна солидарност, и затова не е в състояние да формулира и преследва общи интереси и цели и да си проправи път в задръстването на общите си проблеми.

Какъв е изходът от тази ситуация? Нов Закон за движението по пътищата едва ли ще помогне. Нито ще помогне ремонтът на старите или пък строителството на нови магистрали.