Агентът в автобуса за Бургас

Германският изследовател Кристофер Неринг проучва документацията за 40-годишното сътрудничество между двете тайни служби, в основата на което са размяната на информация във всички области и строгият контрол над хората в двете страни.

Задружно срещу враговете

Българските и източногерманските шпиони години наред постигат "големи успехи” в съвместните т.нар. "активни мероприятия”. Какво е активно мероприятие ли? Например да проведеш дезинформационна кампания или да манипулираш медиите, за да злепоставиш държави и личности, нарочени за врагове на "реалния социализъм”. В тези съвместни акции Щази и Държавна сигурност се занимават най-вече с Гърция и Турция (като главни български врагове) и със Западна Германия, която пък виси като дамоклев меч над ГДР.

Кристофер Неринг обяснява: "Става дума за публикации в средствата за масова информация, писани от сътрудници на Щази и ДС. Така например в печата от началото на 60-те до края на 80-те години на миналия век излизат редица статии с позоваване на измислени източници, примерно политици или партии от Западна Германия. Тази на пръв поглед проста манипулация е всъщност доста сложна съвместна операция по намиране и обработка на "източника” с цел да се внуши доверие сред консуматорите на "новината”. В една такава "новина” се казва например, че в рамките на НАТО или пък във външната търговия Западна Германия предпочита да си сътрудничи с Турция, а не с Гърция. Целта е ясна: да се подклажда омразата, да се гради недоверие между тези две балкански страни и да се влошават отношенията между ФРГ и Турция/Гърция, които са известни с историческата си вражда. Всичко това се прави в подкрепа на съветските планове за региона."

Показателни са опитите на Щази и ДС да бъде дискредитиран в гръцкия печат влиятелният западногермански политик Франц-Йозеф Щраус, който е известен с острите си критики срещу т.нар. "социалистически държави". "Анализаторите” от двете шпионски ведомства обикновено му приписват "фашистки” връзки с хунтата на "черните полковници”, която управлява Гърция през периода 1967-1974 година.

Шпионите като гларуси

Храбрите шпиони от двете братски страни усърдно се борят и срещу бягствата на "социалистически хора” на Запад. Щази и ДС за изписали немалко трагични, кървави страници в това свое сътрудничество. Особено туристите от ГДР попадат под лупата на тайните служби. По онова време сред източногерманците се говори, че могат да се озоват много по-лесно на Запад (и в крайна сметка в Западна Германия), ако опитат бягство през южните и западните граници на България, които се охраняват по-разсеяно, отколкото Берлинската стена.

"Обикновено с всяка група от 15-20 източногермански туристи пътувал поне един, ако не и двама нещатни сътрудници. По плажовете или в планинските курорти тези куки слухтели, за да разберат дали някой от групата замисля бягство. Ако прихванели подобна информация, те били длъжни да уведомят постоянната оперативна група на Щази в София, където на щат са били 3-5 оперативни работника, или пък да се обадят в сезонните представителства във Варна и Бургас, където през летните месеци работили общо до 30 щатни служители на Щази. Те впрочем са си карали истински курорт без пари!", казва Неринг.

Жертвите в "графата на успехите"

Още в България са били арестувани "най-спешните” случаи на източногерманци, подготвящи се за бягство или опитващи се да преминават границата. Според документите за сътрудничеството между НРБ и ГДР всяка година са били регистрирани средно по 30 опита за нелегално преминаване на българските граници от източногерманци. "Лично мен особено ме впечатли успешният опит за бягство на младеж, който преплувал 36-километров участък по морската граница между България и Турция и успял да оцелее”, разказва младият германски изследовател.

Нерниг не намира доказателства за разпространяваните твърдения, че край българската гранична бразда до ноември 1989-та година са застреляни поне 120 източногерманци. Според него цифрата е много по-малка: доказаните случаи на убийства на туристи от ГДР директно на границата са 15. "Аз лично в архива на Комисията досега съм намерил данни за 5, а Щефан Апелиус пише за 15 доказани жертви, според документите на берлинската служба за архивите на Щази. Вероятно обаче някои от ранените от куршумите на граничарите бегълци са починали впоследствие в болницата, но "службите" не са ги записали в "графата на успехите"”, казва Кристофер Неринг.