Агонията на Тимошенко

Юлия Тимошенко, един от лидерите  на "Оранжевата революция", излежава 7-годишна присъда в затвор в Харков по обвинение, че е превишила пълномощията си като премиер при подписването на газови договори с Русия през 2009 година.

От вчера (24 април) Тимошенко се намира в гладна стачка - в знак на протест срещу "случващото се с нея и в страната", обяви адвокатът й Серхий Власенко. Тимошенко не може да става от леглото, по тялото й има кръвонасядания от побоя, който й наложили двама надзиратели, докато се опитвали да я принудят да напусне килията си, за да я преместят в болница, съобщават световните медии, позовавайки се на адвоката на Тимошенко. Всички телесни повреди били регистрирани от съдебно-медицински експерт в присъствието на лекар, прокурор и директора на медицинското отделение на затвора в Харков.

Поредният фарс

Побоят над Тимошенко едва ли е голяма изненада. И преди авторитарният режим на премиера Виктор Янукович е бил обвиняван в неправомерно използване на сила срещу политически противници. Неотдавна специалният отговорник на германското правителство за човешките права потвърди информациите, че Юлия Тимошенко е тормозена систематично. Германски лекари са установили, че от месеци насам затворничката има сериозни болки и не е в състояние нито да бъде разпитвана, нито съдена. Въпреки това почти ежедневно тя е подлагана на разпити, а миналата седмица срещу нея започна нов наказателен процес.

Според международния наблюдател от Хелзинкския комитет и датски прокурор Микаел Лингбо, отношението към Тимошенко е в нарушение на членове трети и шести от Европейската конвенция за правата на човека - против изтезанията и за справедлив съдебен процес. Случилото се по време на транспортирането й до болницата и обратно е поредното потвърждение на тези обвинения, а новият процес срещу Тимошенко е истински фарс още от самото му начало, посочват наблюдатели.

Обвиненията са скалъпени?

Последните обвинения срещу Тимошенко засягат периода, в който през 90-те години тя е ръководела един от големите украински газови концерни. Прокуратурата твърди, че разполага с данни за укриване на данъци и за документни измами. Априори не е изключено една бизнес-дама да е вършела подобни неща в дивите бандитски години след краха на Съветския съюз. Но фактите говорят в полза на обратното - че обвиненията срещу нея са скалъпени. Така например първото дело срещу Тимошенко не установи никакви нередности, по време на процеса срещу бившия украински премиер Лазаренко, осъден в САЩ за икономически престъпления, паднаха всички обвинения за някакво съучастие на Тимошенко.

За разлика от сегашния украински министър-председател Янукович, Тимошенко не раздаваше апетитни договори на свои политически приятели и не извлече облаги за себе си в хода на приватизацията. Не в нейния мандат големите престъпни кланове се сдобиха на безценица със стоманодобивни предприятия и телефонни компании, а олигарси се обзаведоха с тлъсти договори във връзка с предстоящото Европейско първенство по футбол в Украйна и Полша.

Дилемата на Европа

Всичко това е добре известно и Европа не може да се прави на сляпа, особено когато става дума за изтезания. В тази връзка Европа е изправена пред сериозна дилема: след Русия Украйна е втората по територия европейска страна, а с 46-милионното си население тя е и важен пазар. Много източноевропейски страни-членки на ЕС, и най-вече Полша, имат интерес да поддържат добри връзки с Киев - като един вид буфер срещу връщането на руското влияние в региона. От друга страна Украйна се намира в процес на асоцииране в ЕС. Твърде спорно е обаче дали със средствата на преговорите може да се влияе на един откровено авторитарен режим.

Такива като Янукович идват и си отиват, но Украйна остава. Затова и процесът на асоцииране на страната трябва да бъде оставен да тлее на бавен огън, за да може в бъдеще да бъде възобновен. Но е вярно и друго - че Европа трябва да реагира по някакъв начин на провокациите на Янукович. В тази връзка Берлин вече обмисля санкции срещу Киев. Германското правителство ще постъпи много правилно, ако съгласува действията си с Вашингтон и Варшава, коментира в тази връзка "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

АГ, ДПА, ФАЦ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел