"Аз съм германският дух": спорното наследство на Вагнер

В днешното ни общество, което е готово бързо да отхвърли някого заради неподходящ коментар или действие, устойчивата популярност на германския композитор Рихард Вагнер запазва притегателната си сила. Неговият антисемитизъм е пословичен - писанията му за евреите и неговата музика по-късно се подемат от Хитлер и нацистите.

"За добро или за зло Вагнер е най-влиятелната фигура в историята на музиката", пише Аксел Рос в книгата си "Вагнеризмът: изкуство и политика в сянката на музиката". Книгата представлява задълбочено изследване на многостранното културно наследство на германския композитор.

"Откривателят на мита за модерното"

Вагнер е влиятелен и приживе. На него му се отдава да овладее духа на времето, в което живее. Той е определян като "Откривател на т.нар. мит на модерното", казва музиковедът Михаел Щайнберг, куратор на новооткритата изложба в Берлин, наречена "Рихард Вагнер и германското чувство".

Щайнберг отбелязва, че названието на изложбата позволява две интерпретации. Първата е, че Вагнер е накарал своите германски слушатели да "чувстват" неговите музикални произведения. Освен това им е показал как "да се чувстват германци", твърдейки, че "единствената истинска музика е германската".

Щайнберг посочва, че днешното отношение към Вагнер - независимо дали от музикална или от историческа гледна точка - позволява да бъде признат геният на композитора, макар идеологията му да се оспорва и критикува.

Отчуждението води до бунт

Първото чувство - отчуждението, е свързано с позицията, която младият композитор заема по време на тригодишния си престой в Париж от 1839-а до 1842-а. Там решава да отхвърли традициите на френската и на италианската опери и да се концентрира върху развитието на нови германски оперни традиции. По същото това време европейското общество дава израз на своето недоволство от господстващите властови структури. Времето е белязано от вълнения и бунтове.

Макар сюжетите на Вагнеровите творби да са поставени в едно митично и далечно минало, изложбата посочва, че написаните преди 1848 година опери могат да бъдат разбрани и като "израз на тогавашната революционна разпаленост". Сюжетите на оперите като "Летящият холандец" и "Лоенгрин" отразяват пулса на времето: и в двете става дума за блуждаещи аутсайдери, които се надяват да се изплъзнат от общественото тесногръдие.

Артисти също участват активно в промените тогава. За да избегне арест, Вагнер бяга в Швейцария, където написва няколко есета, с които дефинира своите художествени идеали. В същото това време той създава и много музикални творби, които ще утвърдят международната му репутация. 

Принадлежността - или как се дефинира германската идентичност

Второто чувство, върху което акцентира изложбата - принадлежността - е свързано с приноса на Вагнер за дефинирането на германската национална идентичност. След обединителните войни през 60-те години на 19 век и основаването на Германската империя през 1871-а самочувствието на нацията се превръща в централен въпрос в политиката, науката и културата.

Композиторът еднозначно се вижда като олицетворение на душата на страната. В дневника си той пише следното: "Аз съм германец по същество, аз съм германският дух". Тетралогията "Пръстенът на нибелунга" дава израз на търсенето на корена на германските народни приказки и митове, които да укрепят националната идентичност.

Операта "Нюрнбергските майстори певци" прославя "Германското и истинското". Вагнер никога изрично не е определял някой от героите си като евреин, но фигурата на Бекмесер в тази опера се възприема от експерти като въплъщение на стереотипните и расистки възгледи на композитора. 

Ерос - страстта към лукса и скъпите дрехи

В раздела "Ерос" изложбата търси отговора на въпроса доколко страстта и притежанието са централни концепции както в личния живот на Вагнер, така и в неговите произведения. Композиторът е имал множество любовни връзки, бил е известен като конте, което си пада по скъпите дрехи и луксозните мебели. Макар често да е затъвал в дългове, намирал спонсори, които да го поддържат.

Но композиторът не е единственият ценител на материалния комфорт - през 50-те и 60-те години на 19 век германското население издига на пиедестал потребността от лукс, а олицетворението на този копнеж се открива от Лорелай в "Рейнско злато" до обречената любов в "Тристан и Изолда".

"Добрият и лошият Вагнер няма как да бъдат разделени"

Отвращението - четвъртото чувство, на което се спира изложбата, насочва към научните иновации от онова време във връзка със знанията за човешкото тяло. С нарастващото съзнание за важността на хигиената и здравето през 19-и век терапиите, като например балнеолечението, стават все по-популярни в Германия. Вагнер редовно ходи на такива терапии, за да се справи с многобройните си заболявания. Там намира и място за отдих.

Изображението на чистото тяло обаче се свързва с метафората за антисемитизма. Вагнер използва влиянието си, за да разпространява омраза срещу евреите. Неговото съчинение "Еврейството и музиката" е само едно от многото, в които той заклеймява еврейското влияние в обществото и в политиката.

"Добрият и лошият Вагнер няма как да бъдат разделени", казва музиковедът Щайнберг. Композиторът олицетворява и отразява най-големите постижения на Германия, както и най-обезпокоителните аспекти на германската идентичност. Поради това от него може да се научи още повече, ако се стигне до по-дълбоко вглеждане в противоречивата му личност - вместо просто да бъде отхвърлен.