Айнщайн е бил расист?

Бил ли е Айнщайн расист? Същият този гений, който по време на своето изгнание в САЩ многократно се изказва против дискриминацията на тъмнокожите и нарича расизма „болест на белите“? Бележките на Айнщайн във водения от него дневник по време на пътешествията му до Китай през зимата на 1922/23 година подхранват това подозрение.

След като сега въпросните пътеписи бяха публикувани за първи път на английски език, британският „Гардиън“ излезе със следния коментар: „Публикуването на дневниците, в които Алберт Айнщайн описва своите впечатления и преживявания по време на азиатската си обиколка през 1920-те години, разкрива расистките възгледи (...) на известния физик, сочен като пример за хуманистки мироглед. Тези свои възгледи той демонстрира предимно по отношение на китайците", пише британското издание.

В дневниците си Айнщайн описва по безкрайно субективен начин ежедневието на китайците в Хонконг и Шанхай - често пъти твърде неласкаво, но пък с емпатия и разбиране за икономическите дадености и несправедливости. След една разходка в Шанхай през ноември 1922 Айнщайн пише, че е добил „впечатление за непоносимата борба за оцеляване, водена от тези кротки на вид хора, които често са с празен поглед и запуснат вид“. И още: „Странно племе - като стадо. Някои имат забележителни коремчета. И всички са неизменно със здрави нерви. Приличат повече на роботи, отколкото на хора“.

"Расистка идеология"

Неспособността на Айнщайн да се отърси от европейския си "поглед" проличава особено ясно, когато описва „незначителните разлики между мъже и жени“. „Не мога да схвана с какви прелести китайките успяват да омаят своите мъже така фатално, че не успяват да ограничат този забележителен прираст“. А след посещение в Хонконг Айнщайн пише: „Би било жалко, ако тия китайци претопят всички останали раси“.

„Тук Айнщайн разглежда чуждата раса като заплаха, а това е признак за расистка идеология“, казва по този повод издателят на дневниците Зe`eв Розенкранц в интервю за „Гардиън“. Недоумение от възгледите на известния хуманист изразяват и редица китайски читатели на публикацията на "Гардиън", препечатана почти дословно в китайските държавни медии. Но докато една част от коментиращите се възмущават от "расистката аргументация" на Айнщайн, други са на мнение, че бележките на известния учен трябва да бъдат разглеждани в съответния исторически контекст. „На хората все им се иска да мерят неща, случили се в миналото, с днешен аршин. И резултатът от това, естествено, е шокиращ", пише един от коментиращите.

Позиция в защита на Айнщайн заема и този китайски читател: „Не смятам, че е бил расист. Той просто говори за реалната ситуация в китайското общество по онова време. Такава е била просто представата за Китай в онези години“.

"Едно огромно наивно бебе"

Друг читател разглежда бележките на Айнщайн по-диференцирано: „Айнщайн наистина е описал твърде точно реалната ситуация в китайското общество по онова време, но в случая става дума за един доста повърхностен поглед върху нещата. Ако си разкъсан от бедност, глад, болести, природни бедствия и войни, ако си в дрипи и премалял от глад, ако си прокуден и без грам надежда, няма как да си елегантен и изпълнен с възвишени идеали. Айнщайн не е бил непременно расист, но със сигурност е бил едно огромно наивно бебе, което не е познавало реалността и си е живеело в свой собствен свят“.

И този читател разглежда тогавашната реалност в Китай, като я съпоставя със сегашната: „Това са били едни от най-тъмните и безпросветни времена в китайската история - тук Айнщайн е прав. Но днес вече вярваме в себе си. И не се боим да си признаем за онова грозно минало, тъй като настоящето ни е съвсем друго“.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия, в която представяме седем световноизвестни бежанци. Алберт Айнщайн е един от бежанците, влезли в историята.