Ако Байер купи Монсанто

Германският химически концерн Байер иска да купи за 62 милиарда долара един от най-омразните концерни в света. Химиците от Леверкузен очевидно си въобразяват, че лошият имидж на Монсанто няма да се прехвърли върху германския концерн.

Глифозат и още нещо

Миналата събота ясно се видя какво мислят еколозите за американската компания. В 250 града в над 40 страни по целия свят, сред които Мексико, Аржентина, Канада, САЩ, Холандия, Хърватия, Швейцария и Китай, се проведоха протестни демонстрации срещу Монсанто. Активистите дадоха глас на своя гняв с лозунги и плакати за забрана на хербицида "Раундъп", за чиято съставка глифозат има подозрения, че предизвиква рак.

Американският концерн придоби печална известност и покрай безцеремонното си отношение към селските стопани, които не се придържат към установените от Монсанто правила на играта по отношение на семената за посев. Концернът манипулира генно повечето култури и докато неговият пиар-отдел го превъзнася като герой в борбата срещу глада, Монсанто засипва с патентни жалби земеделците, дръзнали да запазят част от реколтата си за посев, вместо да купуват неговия посадъчен материал.

Накратко: Монсанто е водещ в бизнеса с посадъчен материал, но няма почти никакви постижения в агрохимията, ако изключим глифозат, чийто патент обаче отдавна е изтекъл. При германския концерн Байер е обратното: той е силен в агрохимията и слаб там, където е силата на Монсанто - в посадъчния материал и в Америка. Нищо чудно, че пиарите на Байер сега радостно тръбят, че покупката на Монсанто щяла "да предостави брилянта възможност за поемане на ръководна роля в глобалното земеделие и да превърне Байер във водещ световен концерн".

Три аргумента срещу сделката

Ако притежавах акции на Байер, бих ги продал веднага. Защото отсега е ясно, че по най-малко три причини тази сделка ще се окаже пълен провал. На първо място химиците от Леверкузен силно подценяват опасностите, които произтичат от мизерния имидж на Монсанто. Освен това германският концерн може да се задъха сериозно под финансовото бреме на тази сделка. Преди Монсанто да отхвърли офертата (с цел да вдигне цената още повече), Байер беше обявил, че може да сложи на масата една четвърт от първоначално предвидената сума. От което следва, че концернът трябва значително да увеличи уставния си капитал, за да си осигури нови свежи пари. Останалата част от гигантската сума трябва да бъде набавена от банките. А това означава, че за придобиването на Монсанто Байер ще трябва да вземе огромни кредити. Това от своя страна вероятно ще принуди рейтинговите агенции да понижат бонитета на германския концерн, което пък ще оскъпи разходите за външното финансиране. С две думи: сделката е прескъпа.

Третата причина за възможния провал на този "брак" е серията от предишни прецеденти. Защото много подобни сделки си остават неосъществени заради политиката, заради принципно различния манталитет на действащите актьори, заради липсата на синергии и не на последно място - заради прекомерните разходи за преструктуриране. В този смисъл е достатъчно да припомним на акционерите какво се случи с Даймлер и Крайслер. Впрочем, много от акционерите на Байер очевидно не са във възторг от тази сделка. Курсът на акциите на Байер върви през последните дни само в една посока - надолу.