Ако този референдум се провали

Избирател се надига на пръсти, опитва се да достигне урната, за да пусне бюлетина, но тя се оказва твърде висока за него. Нарочно е поставена нависоко. И докато избирателят се мъчи, лидерите на основните партии го сочат с пръст и му се подиграват. Защото не се справя. Това нарисува карикатуристът Ивайло Нинов в легендарния вестник „Стършел“. И така описа най-точно картината - статуквото склони да насрочи референдум, но направи всичко възможно да го превърне в неизпълнимо упражнение.

Два дни преди изборите за кметове и общински съветници повечето хора вероятно не знаят, че в неделя ще бъдат питани и още нещо: "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?".

Преведено на разбираем език това означава дали българските граждани ще могат да гласуват от компютъра, таблета или телефона си. Навсякъде по света. Този въпрос обаче има съдбата да бъде натоварен с много повече отговорност от конкретното развитие по сюжета дали българите ще гласуват по интернет или не.

Какво точно ни питат?

Въпросът е колкото сложен, толкова и прост. Освен да могат да гласуват от компютъра си, мнозинството българи го превеждат като възможност да увеличат гласовете за про-европейските или про-западните партии за сметка на БСП и най-вече на ДПС. Политическите сметки безспорно са част от това допитване, но по-важно е какво всъщност държавата пита своите граждани. Въпросът звучи сложно, но е недвусмислен. ДА означава за гласуване по интернет, НЕ означава против гласуване по интернет. На втори план са сметките, че евентуално по-образованите биха получили предимство пред по-необразованите.

77% от заявилите участие в изборите българи са готови да подкрепят електронното гласуване, показа изследване на „Алфа рисърч“ отпреди две седмици. Това огромно мнозинство обаче по никакъв начин не е видно в предизборната кампания. Големите медии и големите партии дадоха всичко от себе си избирателите да приемат датата 25 октомври като ден за избор на кмет и съветници, но не и като ден, в който българите могат да решат дали искат да гласуват по електронен път. Мълчанието не е новина.

Това, което стана видимо по време на тази кампания, е, че статуквото не иска хората да знаят, че има референдум. Той е безсмислен, излишен, досаден дори. Така казват медиите. И нищо, че част от партиите се регистрираха в Централната избирателна комисия като подкрепящи референдума - ГЕРБ, Реформаторският блок и АБВ се записаха със „За“. „Атака“ се записа с „Против“. Незаписалите се също са против, макар това да не е положено под подпис.

А кампанията?

Кампания на практика нямаше. Нито за изборите за местна власт, нито за референдума. И ако за първото все пак беше напомняно с публични прояви, агитацията „За” или „Против” референдума остана в периферията. Разкриването на схемите, чрез които свързани едни с други партии, инициативни комитети и медии усвояват за себе си предвидените от държавата 40-хилядни пакети за медийна реклама, само отблъсна още повече хора от допитването. И въпреки че представителите на мнозинството - ГЕРБ, Реформаторският блок и АБВ - официално декларираха, че подкрепят отговора „Да“ в референдума, това мнозинство остана малцинство в публичния дебат. Партиите по правило не говореха за референдума, а медиите се постараха да сплашат хората как електронното гласуване може да ги ограби електронно. Все едно никой досега не ги е грабил неелектронно...

Именно в тази среда българите отиват на референдум. В неделя ще трябва да отговорят с „Да” или „Не” на въпроса „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?". За да бъде отговорът задължителен за българската държава, в допитването ще трябва да се включат повече избиратели от гласувалите на последните парламентарни избори - 3 500 585. И понеже подобна активност на местни избори е трудно постижима, добре е да отидат поне 20% от записаните близо 6,8 милиона избиратели. При това положение отговорът може и да не е задължителен за държавата, но поне ще бъде задължителен за разглеждане от парламента.

„Това е глас за референдумите. И това е глас, че всеки българин ще има правото оттук нататък да изисква от политиците“, каза преди два дни президентът Росен Плевнелиев в интервю за Нова телевизия.

Така този референдум излезе от тясното поле на конкретния въпрос - един може да подкрепя електронното гласуване, друг може да има резерви към него. Но за всички остава изводът, че ако сега позволят допитването да бъде провалено, скоро може никой за нищо да не пита българите.