Ако Турция се хвърли в сирийската лудост

По сирийските бойни полета в момента има няколко фронта, но най-опасен е този между Русия и Турция, пише Райнер Херман в коментар за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” и продължава:

Игра с огъня

На този фронт все още пулсира онзи 24-ти ноември, когато Турция свали руския боен самолет. А руският президент Путин още не е приключил наказателната си акция срещу своя турски колега Ердоган. Миналата седмица, например, руската авиация прекъсна каналите, по които от Турция идваше снабдяване за сирийски бунтовници. От това спечелиха сирийските кюрди, които в резултат от операцията успяха да превземат една военновъздушна база близо до турската граница. А после турската армия подложи на обстрел тази база. По този начин Анкара даде воля на своя гняв срещу Русия, но в същото време демонстрира и разочарованието си от факта, че в борбата срещу „Ислямска държава” Вашингтон очевидно залага повече на кюрдите, отколкото на Турция. Членката на НАТО Турция вече дори заплашва, че ще изпрати сухопътни войски в Сирия, за да попречи на сирийските кюрди да превземат граничния град Азаз. А това си е игра с огъня, защото Путин само чака следващ повод, за да продължи наказателната си операция, пише Райнер Херман в коментара си за ФАЦ.

Сходни предупреждения отправя и Райнхард Баумгартен, кореспондент на ARD в Истанбул. В коментара си Баумгартен пише:

Винаги може да стане и по-лошо. Да, мисълта е банална, но се налага от само себе си. Анкара сериозно обмисля изпращането на сухопътни войски в Сирия; приютява саудитски бомбардировачи, които евентуално ще се намесят в сирийския конфликт; обстрелва с артилерия не само кюрдските бойци, но и войските на Асад.

Анкара е на нож с Москва, а ето, че вече влиза в конфликт и с Вашингтон. Защото, за разлика от Турция, САЩ смятат сирийските кюрди не за терористи, а за ефикасна съпротива срещу „Ислямска държава”.

Политиката на Турция към Сирия е катастрофална - и си беше такава още преди намесата на Русия в конфликта през септември миналата година. Още от самото начало Анкара подкрепяше единствено консервативно-религиозните сунитски бунтовници. А водеща в случая е непримиримата вражда между някогашните приятели Ердоган и Асад. В това отношение почти нищо не се е променило.

Дано Турция устои на това изкушение

Сравнително нова е безпощадната битка срещу нерелигиозните кюрди, които се опитват да завладеят големи територии в Северна Сирия. Успехите на сирийските кюрди предизвикаха и провала на вътрешнотурските мирни преговори с Кюрдската работническа партия (ПКК). Засега все още няма етнически конфликт между турци и кюрди, засега проблемът е само идеологически - партията на Ердоган, от една страна, и двете кюрдски партии, от друга, се разминават както в мирогледа, така и във възгледите си за обществения модел. Но напрежението непрекъснато расте, защото турската армия громи кюрдските градове, а във „войната срещу тероризма” на турска земя загиват все повече униформени, но и цивилни граждани.

И точно в този момент идва ескалацията по турско-сирийската граница. В продължение на години Турция снабдяваше противниците на Асад и стотици хиляди цивилни граждани на територията на град Алепо. Сегашното руско-сирийско и кюрдско-сирийско настъпление в Северозападна Сирия е горчиво поражение за Анкара. И Ердоган сякаш се чувства длъжен да отвърне с военна намеса.

Дано не го направи, дано устои на това изкушение! Защото Турция по никой начин не бива да се замесва в сирийската лудост. Най-малкото пък заедно със Саудитска Арабия.