Ако чужденците ги нямаше

Допитвания до общественото мнение сочат, че според близо половината от германците в страната им има прекалено много чужденци. Но какво би станало, ако седемте милиона чужденци, живеещи понастоящем в страната, действително бъдат прогонени от нея? Как би се отразило това на трудовия пазар, на икономиката, на данъчните приходи, на социалната и образователната система? Журналистите Пит фон Бебенбург и Матиас Тиме разиграват експериментално този сценарий в книгата си "Германия без чужденци".

Идеята на двамата е следната: нека допуснем, казват те, че в Германия управлява дяснопопулистко правителство и то радикално изхвърля от страната всички хора с чужд паспорт - включително всички граждани на ЕС и всички чужденци, женени за германец или германка. Авторите са разпитали различни експерти какво би станало според тях в такъв случай и нагледно описват катастрофалните последици от подобен сценарий.

Без тях не може

На първо място ще се срине трудовият живот в редица сфери: в услугите, свързани с грижа за стари и немощни хора, на летищата, в гастрономията, в химическото почистване, в автомобилната индустрия. С други думи - навсякъде, където работят много чужденци.

Без мигрантите домовете за грижи за стари и немощни хора, както и амбулантните услуги в тази сфера ще трябва да редуцират работата си до минимум. Много хора, които понастоящем получават амбулантна помощ, ще трябва да бъдат пренасочени към съответните домове, които обаче няма да могат да ги приемат поради липса на персонал. С други думи - нуждаещите се ще зависят изцяло от грижите на близките си, които от своя страна ще трябва или да прекратят, или силно да редуцират обичайната си трудова дейност.

Фатални ще са последиците и за банковото дело, където в мениджмънта са ангажирани не малко чужденци. Вследствие на евентуалното им прогонване цели сфери ще престанат да функционират. Чуждите банки ще трябва да закрият филиалите си. Всичко това ще има огромни последици за кредитирането на германската икономика.

Тотален срив

Бюджетите на федерацията, провинциите и общините ще загубят данъчни приходи в размер на 50 милиарда евро, а брутният вътрешен продукт ще се свие със 150-200 милиарда. Последицата ще е повишаване на данъците и социалните удръжки, както и на възрастовата граница за излизане в пенсия.

И това не е всичко. В днешния глобализиран свят подобна масивна намеса в обществения живот ще предизвика верижна реакция с непредвидими последици. Експертите, разпитани от авторите на книгата, говорят за "ефект като при хвърляне на атомна бомба" и "непоправими щети" за германската икономика. Политическите последствия ще са международна изолация и излизане на Германия от ЕС.

Заплахата, наречена "друговерец"

Книгата въздейства много силно, защото детайлно представя на читателя каква огромна загуба ще е за германците, ако страната им остане без чужденци. Последиците ще са осезаеми за всеки гражданин. Слабата страна на книгата е в радикализма й - авторите буквализират предубеждението, че в Германия има твърде много чужденци. Те забравят да споменат, че повечето хора, които приемат това твърдение, биха направили много уговорки, ако стане дума за конкретното му политическо приложение.

Онова, което звучи уж успокояващо, разкрива същинския проблем. Повечето германци не биха желали всички чужденци да се махнат от страната им, те са само срещу определени групи чужденци. На професионален език това се нарича "етническа йерархизация" и в случая засяга африканците, арабите и турците. С други думи - мигрантите, които германците възприемат по-осезаемо като "чужди". Натовареният с расистки предубеждения шифър "чужденец" отдавна се е изместил в друга посока и вече гласи "мюсюлманин" - нещо, което авторите на книгата изобщо не вземат под внимание. Популистите в наши дни отдавна вече не подстрекават срещу гастарбайтерите и чужденците като цяло - те прогласяват, че заплахата идва от друговерците.

АГ, ДПА, ЗО, Б. Рачева, Редактор: Д. Попова-Витцел