Култът към Сталин

В руското издание на книгата “Алхимия на властта”, анализираща култа към Сталин в изобразителното изкуство, е поместена кратка бележка на известния творец на "соц-арта" Виталий Комар, който живее в Ню Йорк: “Ако мислите, че сталинизмът може да се върне, не дръжте тази книга в дома си. Иначе заедно с близките си ще се озовете в Гулаг. Според мен, в нея за пръв път с конкретни факти е показан механизмът, по който се формира култът към личността.”

Авторът на тази книга, германският историк Ян Плампер владее отлично руски език - започнал е да го изучава, когато бил на 19 години, но истински го усвоил по-късно – през първата половина на 1990-те години, когато се свързал с основаната в тези години правозащитна организация “Мемориал”. Преди първото си пътуване в Русия Плампер прочел книгата на американски историк за култа към Хитлер и полюбопитствал дали има аналогичен труд за обожествяването на Сталин в изобразителното изкуство. И тъй като нямало, решил сам да се заеме с подобна публикация.

Петте предпоставки за възникване на култ

Според германския историк, пет характерни белега определят възникването на култа към политическата личност в днешния свят. Първият е използването на средствата за масово осведомяване, вторият - подмяната на суверена на власта - т.е.народа. Третият белег е наличието на затворено общество, а четвъртият е свързан с това, че властта е предимно и основно в ръцете на мъже. Петата особеност се състои в това, че съвременният култ към личността е прицелен към целия народ, а не само към някоя негова част - например елита.

В предговора към “Алхимия на властта” Ян Плампер предава разказа на Артьом Сергеев, осиновен син на Сталин, за една разправия с родния му син Василий. Сталин се развикал срещу Василий, когато разбрал, че за да избегне наказание за поредното си пиянско сбиване, синът му се е възползвал от известната си фамилия Сталин. Разгневеният баща го срязал с думите: “Не, ти изобщо не си Сталин, аз също не съм. Сталин е този във вестниците и на портретите.”

Но как възниква образът на онзи Сталин от портретите? - Точно този процес анализира обхватното изследване на Плампер, в което са поместени и безброй репродукции на портрети на “бащата на народите”, направени от придворните кремълски художници. Един от тези художници пише до Ворошилов за впечатленията от личната си среща със Сталин следното: “Сталин силно ни очарова. Той е като самата природа с моретата, горите, планините и облаците й. Удивява те, поразява те, възхищава те и разбираш, че това е природата. А Сталин е върховното достижение на тази природа.”

Писмото е от юли 1933 г. Точно от този момент, според историка Ян Плампер, започва да се заражда култът към Сталин в изобразителното изкуство, независимо, че и преди това са били рисувани негови портрети. В книгата са цитирани и възторжени изказвания на западни деятели на изкуството за Сталин - например на Анри Барбюс и Лион Фойхтвангер.

Отрицателно излъчване

Известно е, че историци, които работят над биографиите на политици, често неволно се поддават на тяхното обаяние, дори и то да е крайно отрицателно, постепенно превръщайки се в техни адвокати. Така ли е и с Ян Плампер?

“Не, за мен Сталин е отвратителна фигура. Само че най-важното в случая не е това какъв е бил самият Сталин, а как възниква и как е бил "използван" култът към личността.”