Американската мечта е жива
14 февруари 2014Доскоро от правителството на Обама обичаха да подчертават, че социалното неравенство в Съединените щати расте все повече. "Това представлява фундаментална заплаха за американската мечта", пишеше в един доклад, разпространен в началото на декември 2013-та. Преди няколко седмици обаче, по време на традиционната си годишна реч "За състоянието на нацията", президентът постави друг акцент: той говореше много повече за шансове, отколкото за неравенство.
Кой стига най-далеч?
Едно проучване на група учени от Харвард, публикувано през януари, несъмнено е изиграло важна роля за този обрат. От него става ясно как се е развивало от поколение на поколение социалното издигане в Америка. За тази цел са били проучени множество данни за доходите на американците през различните десетилетия, за финансовото състояние на родителите и това на техните деца. Изследването дава отговор на следния въпрос: какъв е шансът децата, родени в най-ниските социални слоеве, да имат като възрастни високи доходи? Според резултатите, 9% от децата, родени през 1986-та година в едни от най-бедните американски семейства, през 2012-та вече са били част от американците с най-високи доходи. При тези, които са родени през 1971-ва, процентът е малко по-нисък: 8,4%. От това става ясно, че шансовете за социално издигане в Америка със сигурност не са се влошили.
Ако обаче човек обърне внимание и на по-стари изследвания за социалното издигане в Щатите - например за родените през 1950-те години, ще стигне до извода, че за половин век мобилността е останала до голяма степен константна - и то въпреки растящото неравенство.
Шансовете са големи, но може и още
Бихме могли обаче и да твърдим, че тези резултати са само слаба утеха - ако например приемем, че нивото на социалното издигане в Америка като цяло е твърде ниско. Така например само 9 от 100 деца от групата на хората с най-ниски доходи могат като възрастни да се издигнат до най-високоплатената група. При сравнение в международен план американците определено имат по-ограничени шансове за израстване, отколкото канадците и скандинавците. Или поне така се твърдеше досега.
От едно изследване на канадски учени, сравнявали доходите на бащите (през 1980-та) и на техните синове (през 2000-та) в Швеция, САЩ и Канада, става ясно, че 85% от американските младежи успяват да надминат бащите си по доходи, докато в Швеция показателят е 83%, а в Канада - 84%. Излиза, че между трите страни има голямо сходство, макар подоходното неравенство да е много различно.
Каквито и да са резултатите от изследванията, важното е едно: да бъдат идентифицирани всички пречки пред социалното израстване. Такива са например някои окаяни градски училища или пък израстването в семейство с един родител. Тревожно е и това, че от 2011-та насам производителността в САЩ расте само с 1,1%, а именно тя е решаващ фактор за ръста на благосъстоянието. Само с атаки срещу неравенството или най-богатите просто няма как да се подобрят шансовете на по-бедните хора.