Американската травма

Те се наричат 99-ките и могат да разчитат единствено на себе си. Около един милион американци са надхвърлили горната граница за получаването на помощи като безработни от 99 седмици и не получават повече държавна подкрепа. Принудени са да опразнят банковите си сметки, да разпродават имуществото си и да търсят приют у приятели и роднини. Мнозина се озовават на улицата.

Кризата с безработицата в САЩ предизвиква фатални обрати в съдбите на хората. А и не се очертава перспектива за промяна към по-добро. Икономическият възход, започнал едва към средата на миналата година, отново започна да губи инерция. Икономическият растеж се сви до 2,4 на сто и по този начин под стойността, която според правителствените експерти трябва да бъде достигната, дори само за да остава броят на безработните константен.

Изгубеното десетилетие

От декември 2007 г. в САЩ са закрити 8 милиона работни места, дялът на безработните е близо 10 %. Барак Обама се впуска в предизборна кампания при възможно най-неблагоприятните условия. Ще изминат още години, докато икономиката на САЩ успее да възстанови изгубените работни места. Колко точно, никой не може да каже. Три, пет или даже десет години.

Икономистът Пол Кругмън вече предрича на страната ново нормализиране, в условията на което САЩ ще трябва да се борят със структурната безработица. Дори в емисионната банка "Федеръл Ризърв" влиятелни гласове предупреждават за опасността от изгубено десетилетие.

Високата безработица е травма за Америка - страната, която традиционно се слави със своята динамичност и същевременно нанася тежки вреди на конюнктурата. От страх да не изгубят работата си, американците стискат парите си. Личното потребление стагнира, двигателят на националната икономика започва да прекъсва. Компаниите трупат капитал, вместо да го инвестират и да разкриват нови работни места.

Дяволски кръг

"Евросклероза" нарекоха икономистите в САЩ европейската мизерия, смес от нисък растеж и масова безработица. Ето че сега евросклерозата сполетява Америка. Обама не е виновен за кризата, но дори по мнение на симпатизантите си е сторил твърде малко, за да се пребори с нея. Робърт Райх, министър на труда от администрацията на Бил Клинтън, обвинява действащия държавен глава в колебливост.

Конюнкурният пакет за 790 милиарда долара беше достатъчно голям, за да вбеси консервативната опозиция, но твърде малък, за да помогне на най-пострадалите от кризата. Бисмарк дефинирал политиката като изкуство на възможното, пише Райх в "Уолстрийт Джърнъл". Това обаче била само половината от истината. Един силен президент е в състояние да разшири границите на политически възможното. Линдън Джонсън и Роналд Рейгън показаха как. Обама даже не се е опитал.